— Виж ти… какво упражнение?
— Играехме такава игра. Излизахме на ресторант, клуб или бар, избирахме някого от тълпата, наблюдавахме го няколко минути и после се опитвахме да му съставим психологически профил.
— Какво, само от неколкоминутно наблюдение?
— Да.
— Покажи ми.
— Какво? Защо?
— Искам да видя как става.
Робърт се поколеба за момент.
— Добре, избери си някого.
Карлос огледа оживения ресторант, но насочи вниманието си към бара. Две красиви жени, блондинка и брюнетка, бяха седнали на чашка. Блондинката изглеждаше много по-бъбрива от приятелката си. Карлос направи избор.
— Ето там, на бара. Виждаш ли двете момичета? Избирам русата.
Робърт погледна новия си обект на изследване. Започна да наблюдава жената, движенията на очите и тялото й, тиковете, жестовете, когато говореше, начина, по който се смееше. Една минута му беше достатъчна, за да започне с оценката си.
— Така, тя знае, че е красива. Много е уверена и обича да бъде център на вниманието. По всякакъв начин се опитва да го привлече.
Карлос вдигна ръка.
— Задръж. Как разбра това?
— Носи много по-предизвикателни дрехи от приятелката си. Досега четири пъти прокара ръката си през косата, което е най-често срещаният жест за привличане на вниманието, и от време на време тайно се оглежда в огледалото зад бара.
Карлос погледна блондинката.
— Прав си. Току-що го направи.
Робърт се усмихна и продължи:
— Родителите й са богати и тя се гордее с това. Не се старае да скрие този факт и знае как да харчи парите им.
— Защо мислиш така?
— Пие шампанско в бар, където деветдесет и пет процента от клиентите са на бира.
— Може да празнува нещо.
— Не празнува — уверено отговори Робърт.
— Защо мислиш така?
— Защото тя пие шампанско, а приятелката й — бира. Ако празнуваха, щяха да вземат цяла бутилка и да си я поделят. Освен това не вдигат тостове. Когато празнува, човек винаги вдига тост.
Карлос се усмихна. Робърт продължи:
— Дрехите и чантичката й са правени по поръчка. Не е прибрала ключовете от колата си в чантичката, а ги е оставила на бара да се виждат, вероятно защото на ключодържателя й е емблемата на престижната марка, която кара — беемве или нещо подобно. Няма венчална халка и е твърде млада, за да е омъжена или да има добре платена работа, затова парите вероятно идват от баща й.
— Продължавай.
На Карлос започна да му става интересно.
— Носи огърлица с диамант, на който е инкрустирана буквата У. Може би се казва Уенди или Уитни, които са двете предпочитани имена с У на богатите родители в Лос Анджелис. Обича да флиртува, това още повече повдига самочувствието й, но предпочита по-зрели мъже.
— Хайде, стига. Вече си измисляш.
— Не си измислям. Поглежда в очите само по-възрастни мъже, докато на младите не обръща никакво внимание.
— Не е вярно. Все поглежда мъжа, който седи до нея, а той ми се струва доста млад.
— Не гледа него, а кутията цигари в джоба на ризата му. Сигурно наскоро е отказала пушенето.
Карлос се усмихна загадъчно и стана.
— Къде отиваш?
— Да проверя колко те бива — отговори младежът и тръгна към бара.
Приближи се до двете жени и се обърна към русата:
— Извинете, случайно да имате цигара?
Тя се усмихна любезно:
— Съжалявам, но ги отказах преди два месеца.
— Наистина ли? И аз се опитвам. Не е никак лесно — усмихна се Карлос. Погледна ключовете върху бара. — Мерцедес ли карате?
— Да, имам го от няколко седмици — въодушевено отговори тя.
— Супер. Да не е С-класа?
— SLK, кабриолет.
— Отличен избор.
— Знам. Много обичам колата си.
— Между другото, казвам се Карлос.
— Аз съм Уенди, а това е Барбара — представи се тя и посочи приятелката си.
— Приятно ми е. Приятна вечер.
Карлос се върна при Робърт.
— Впечатлен съм. Едно мога да кажа със сигурност. Никога няма да играя покер срещу теб.
Докато Карлос проверяваше уменията на партньора си, сервитьорката беше донесла поръчката им.
— Явно съм бил по-гладен, отколкото си мислех — призна младежът, след като омете ребърцата и салатата.
Робърт все още дъвчеше бургера си, Карлос го изчака да свърши, преди да попита: