— Каква линия?
— Линията, която ни спира да не станем като тях. — Робърт отмести очи за момент. Когато пак заговори, гласът му звучеше тъжно. — Има случаи… психолози, работили в разследвания на жестоки изнасилвачи, също да се превърнат в садистични сексуални насилници или точно обратното, да станат сексуално неадекватни. Самата мисъл за секс започва да ги отвращава. Други, които са разследвали жестоки убийства, също стават склонни към насилие. Някои дори извършват подобни престъпления. Човешкият мозък все още е неразгадан и ако твърде дълго го измъчваш… — Нямаше нужда да завършва изречението. — Затова реших да измъчвам мозъка си по друг начин, като разследвам убийства — завърши с усмивка Робърт и допи бирата си.
— Да, това е сериозно мъчение.
Двамата се засмяха.
На около километър от „Ръстис Сърф Ранч“ един елегантно облечен мъж погледна отражението си в голямото огледало в главното фоайе на ресторант „Белведере“. Носеше шит по поръчка италиански костюм, лъснати до блясък обувки и русата перука му стоеше идеално. Контактните лещи придаваха на очите му необикновен зелен цвят.
От мястото си виждаше жената, седнала на бара с чаша червено вино в ръка. Изглеждаше красива с тази черна рокля.
Дали се вълнуваше, беше ли неспокойна? Не можеше да разбере. При всички тези срещи в супермаркета, през всичките тези месеци, той я обработваше, омайваше я с лъжи, печелеше все повече доверието й. Днес лъжите му щяха да постигнат очаквания резултат. Винаги постигаха успех.
— Добър вечер, господине, чакате ли някого, или ще вечеряте сам тази вечер?
Мъжът се вгледа мълчаливо в оберкелнера за няколко секунди.
— Господине?
Той отново я погледна. Знаеше, че е безупречна.
— Господине?
— Да, имам среща с една приятелка. Онази дама на бара — отвърна мъжът, като се усмихна любезно.
— Много добре, господине. Насам.
45.
В петък вечер клуб „Вангард“ гъмжеше от пъстра тълпа, но днес беше по-оживено от обикновено. Тази вечер клубът организираше единствената лосанджелиска изява на известния британски диджей Бой Джордж.
Бой Джордж се беше изкачил на гребена на славата през осемдесетте като фронтмен на английската поп група „Кълчър Клъб“. Съставът се беше разпаднал през 1986 г., но в новото хилядолетие Бой Джордж отново се прочу, след като стана водещ диджей в най-известния лондонски денс клуб — „Министри ъф Саунд“. Ремиксите му се свирят в клубове по целия свят. Изявите му винаги събират огромни тълпи от почитатели.
Клубът беше пълен до максимум и главното шоу започваше едва в полунощ, но всички се забавляваха страхотно. Претъпканото заведение беше идеално за целите му. Колкото повече хора имаше, толкова по-малко щяха да го забележат. От шест дни не се беше бръснал — абсолютно достатъчно, за да изглежда различно. В допълнение към дегизировката си носеше модерна памучна шапка с козирка, катраненочерна професионална перука и ярка риза. Младежкият му стил силно се различаваше от обичайното му облекло на бизнесмен: официален костюм с жилетка и кожено куфарче. Днес обаче не беше тук в качеството си на бизнесмен.
Тази вечер единственото, за което беше дошъл, бе да предаде нещо. Беше у него от шест дни и през цялото време той се колебаеше какво да направи с него. Бизнесмените не са известни като най-честните хора на земята, пък и той не беше най-честният сред бизнесмените, но дори за него някои неща бяха недопустими. Трябваше да направи нещо.
Той застана на ъгъла срещу ложата за специални гости и започна да наблюдава танцуващите хора, заоглежда целия дансинг за някого, който би могъл да го познае — но засега не видя такъв. Пъхна ръка в джоба на панталона си и опипа предмета вътре. Побиха го тръпки и косъмчетата на врата му настръхнаха. Той бързо отдръпна ръката си.
— Хей, човече, трябва ли ти нещо?
Пред него се изпречи мургав младеж. Посетителят присви очи, за да го види по-добре.
— Какво?
— Ами знаещ, купонът започва… Нещо за смъркане ли си търсиш?
— О, не, така ми е супер — отвърна гостът, след като разбра какво има предвид хлапето.
— По-добре си вземи сега, човече, преди да е започнало шоуто.
Хлапакът кимна към сцената и черната му коса се развя като в реклама на шампоан.