— Не… наистина, не искам.
— Ако ти се прииска по някое време, аз съм наоколо.
Хлапето описа кръг с пръст и се махна.
Посетителят отпи глътка „Джак Даниелс“ с кока-кола и се почеса по брадата.
Музиката спря и лазерите затанцуваха по дансинга. Облаци дим, излизащи от високия таван, изпълниха залата с разноцветна мъгла. Всички бяха готови да посрещнат специалния гост на вечерта.
Това беше неговият шанс. Всички гледаха сцената, никой нямаше да забележи, че някой поставя малък пакет върху бара. Той остави чашата си и бързо се запромъква между жадните клиенти, докато стигна стената от дясната страна на най-близкия бар. Дори барманите бяха спрели да сервират за няколко секунди.
— Дами и господа, ето този, когото чакате. Сложете танцувалните си обувки и се пригответе за купон. Клуб „Вангард“ е горд да ви представи, при единствената му изява в Лос Анджелис, директно от „Министри ъф Саунд“ в Лондон… Бой Джордж.
Тълпата изпадна в екстаз. Разноцветните лазери се насочиха към сцената.
Той бързо извади малкия квадратен пакет от джоба си, наведе се и го пусна. Когато нещото падна на пода, куриерът бързо си тръгна, доволен, че се е отървал от него. Сигурен беше, че никой не го е видял.
Петнайсет минути по-късно вторият барман най-сетне се натъкна на пакета. Изтича към единия край на бара, за да обслужи някакъв клиент, който много крещеше, и усети нещо неравно под краката си. Погледна надолу и видя квадратен пакет. Наведе се и го вдигна.
— Хей, Пиетро! — извика барманът.
Пиетро обслужи две много красиви момичета, преди да отиде при колегата си.
— Това твое ли е?
Пиетро взе малкия пакет от ръката на Тод и го огледа любопитно.
— Къде го намери?
— На пода, ето там.
— Видя ли кой го е изпуснал?
— Не, човече. Може от доста време да е паднал. Намерих го само защото го настъпих.
Пиетро огледа плътно опакованото нещо. Не можеше да разбере какво е, но надписът отгоре ясно казваше за кого е предназначено: „ЗА КРАЛЯ“.
46.
Пиетро се качи на терасата за специални гости, като се питаше защо сам се беше набутал в ролята на куриер. Горе гъмжеше от дребни величия. Той се промъкна към шумната тълпа около последната маса вдясно — масата на Краля. Джером, който стоеше само на няколко стъпки пред шефа си, вече бе забелязал дългокосия барман.
— Проблем ли има?
— Някой е оставил това на бара — каза Пиетро, като подаде квадратния пакет на бившия боксьор.
Негърът го огледа подозрително.
— Изчакай тук.
Бодигардът отиде при масата, наведе се, прошепна нещо на шефа си и му подаде малкия пакет. Пиетро знаеше, че няма причина да се тревожи, но въпреки това нещо стягаше гърдите му.
— Откъде взе това? — попита Краля, след като стана от масата и се приближи.
— Беше на бара. Някой го е оставил.
— Някой току-що е оставил това на бара и си е тръгнал? Лично ли ти го даде?
— Не, някой го е пуснал през плота на пода на бара. Тод, другият барман, го намери.
— Не е ли видял кой го е оставил?
— Каза, че не.
— Кога го е намерил?
— Преди пет минути. Даде ми го и аз веднага го донесох, но може да е стояло на пода доста време. Тази вечер сме много заети и Тод го забелязал само защото случайно го настъпил.
Краля изгледа изпитателно дългокосия младеж.
— Добре — каза след малко и махна в знак, че е свободен.
— Може ли да го отворя, сладурче? Обичам да отварям подаръци — каза едно от трите момичета, които седяха на масата.
— Може. Ето.
Тя отвори пакета и въодушевената й усмихна бързо помръкна.
— А. Диск.
— Какво? — Краля взе диска от ръцете й, завъртя го и го огледа. — Това е дивиди — отбеляза безразлично.
— Жалко, надявах се да има диаманти — каза друго от момичетата.
— Вътре има още нещо — отбеляза Джером и посочи малката бележка, пъхната под опаковката.
Краля я взе и я прочете. Пишеше само една дума: „Съжалявам“.
— Какво пише, сладурче?
— Вие, трите, я идете да потанцувате — изкомандва Краля. — Елате след двайсетина минути.
Трите красавици мълчаливо се изнизаха от ложата за специални гости и бързо се смесиха с тълпата от танцуващи.
— В лимузината имаме дивиди плейър, нали? — попита Краля, малко по-заинтригуван.