Джером кимна:
— Ъхъ.
— Да отидем да го изгледаме тогава.
— Добре, шефе. — Джером извади мобилния телефон от тъмния си костюм „Талиа“. — Уорън, докарай колата отзад… Не, не си тръгваме. Искаме да проверим нещо.
Колите бяха страст на Краля и той не го криеше. Частната му колекция включваше модели като „Форд ОТ“, „Ферари 430 Спайдър“, „Астън Мартин Ванкуиш Б“ и най-новата придобивка — дванайсетметрова лимузина „Хамър“. След пет минути се срещнаха с Уорън зад „Вангард“.
— Проблем ли има, шефе?
Уорън стоеше до отворената задна врата на дългия автомобил.
— Не, всичко е наред. Искаме само да погледнем нещо.
Краля и Джером се качиха в отзад в лимузината и изчакаха Уорън да затвори вратата. На малък панел до главната седалка имаше различни копчета, осигуряващи на пътника пълен контрол над всичко: сила и цвят на осветлението, звукова уредба и високоговорители, висококачествен телевизор с дивиди система и скрито отделение е малък арсенал различни оръжия.
Краля се настани удобно на главната седалка и бързо натисна едно копче. Отдясно предната част на едно дървено шкафче се отвори и откри малък дивиди плейър. Без да се колебае, престъпният бос пъхна диска в него. Преградата, която разделяше задницата на лимузината от мястото на шофьора, се затвори и от тавана се спусна колосален екран, заемащ цялата ширина на автомобила. Целият този процес продължи по-малко от десет минути.
На екрана се появи образ с лошо качество и за около минута Джером не успя да разбере какво става. В мръсна, мизерна квадратна стая на метален стол беше вързана млада жена със завързани очи и запушена уста. Дрехите й бяха разкъсани.
— Какво, по дяволите, е това? — попита Джером, все още неориентиран.
— Трай, чернилко — сряза го Краля и натисна копчето за бързо превъртане напред.
Образите затанцуваха бясно върху екрана. След няколко секунди той пусна копчето и записът продължи с нормална скорост. Двамата мълчаливо продължиха да наблюдават физическите, вербални и сексуални издевателства над момичето.
— Това е извратено, шефе. Някой ти се подиграва — каза Джером, като се извърна и се приготви да слезе от луксозната кола.
— Чакай малко.
Краля спря бодигарда си, преди да отвори вратата. Тук имаше нещо гнило. Краля отново пусна записа на бърза скорост. Когато пак го остави да върви нормално, насилието и издевателствата бяха още по-жестоки.
— Мамка му. Спри го, шефе. Гади ми се от това — оплака се Джером.
Краля вдигна ръка, за да го накара да замълчи за секунда. Отново пусна записа на бърза скорост и го спря малко преди финалната сцена.
Двамата неизвестни герои във филма заеха позиции за кулминацията и в този момент Краля осъзна какво ще се случи. Джером все още не разбираше какво става, но гледаше. Мъжете свалиха превръзката от очите на момичето.
— Какво! — изкрещя Джером и скочи напред. Камерата беше фокусирана върху лицето на жената. — Това е Джени!
Краля беше познал момичето цяла минута преди бодигарда си. Гневът струеше от всяка пора на тялото му. В мрачно мълчание двамата видяха как ножът прерязва гърлото й като японски меч оризова хартия. Камерата се фокусира върху безпомощните й умиращи очи, после — върху кръвта, която изтичаше от смъртоносната рана на шията й.
— Мамка му! Какво е това, шефе? — възбудено изкрещя Джером.
Краля запази мълчание до края на записа. Когато заговори, гласът му беше леден:
— А ти какво мислиш, Джером? Току-що видяхме как са измъчвали и убили Джени.
— Да, но нещо не се връзва. Детективите казаха, че не е имало рани от куршуми или от нож, че са я одрали жива. Тук видяхме как прерязват гърлото й.
— Детективите казаха, че момичето на рисунката, която ни показаха, е било одрано живо. Ние решихме, че е била Джени. Но явно сме сбъркали.
Джером закри лицето си с ръце.
— Това е безумие, шефе.
— Слушай ме внимателно. — Краля щракна с пръсти, за да привлече вниманието на бодигарда си. — Играта загрубя. Искам тия двамата от записа — изръмжа с гневен глас, от който Джером потрепери. — Искам мръсника, който е бил зад камерата, искам собственика на тази мизерна дупка, искам онзи, който е организирал цялата сцена, чу ли?
— Чух, шефе — отвърна Джером, който беше възвърнал самообладанието си.
— Не искам да се разчува. Не искам тези боклуци да се уплашат. Използвай само надеждни хора. Искам ги бързо и живи, ако е възможно. Не ме интересува на кого ще платиш. Не ме интересува колко. Искам ги на всяка цена.