— С главно П. Беше лежал двайсет и осем месеца за блудство с дванайсетгодишно момче в обществена тоалетна.
Карлос поклати глава.
— Къде можеш да намериш човек като Майк Фарлоу? — продължи Робърт.
— Убиецът го е познавал отпреди.
— Възможно е, но се съмнявам. Майк беше единак, живееше сам, нямаше жена, нямаше приятелка, нямаше деца. Работеше като боклукчия и прекарваше повечето от свободното си време в четене на Библията, заключен в мръсното си апартаментче. Този тип нямаше личен живот.
— Ами медицински картон? Убиецът може да има достъп до такива картони. Вече знаем, че има медицински познания. Доктор Уинстън каза, че не би се изненадал, ако е хирург.
Робърт кимна:
— Точно за това си мислех.
— Религиозни култове, църкви? Ако Майк е ходил на такива събирания, убиецът може да го е набелязал там.
— Ще проверим тази възможност.
— Какво друго знаем за Майк Фарлоу? — попита Карлос.
— Не много. Нямаше причина да го разследваме повече, след като направи самопризнания. Нали си спомняш?
— Да, спомням си, и това ме навежда на първия ми въпрос. Защо го е направил? Защо е признал за тези ужасни престъпления, ако не ги е извършил и е знаел, че ще бъде осъден на смърт?
— За да сложи край на живота си — уверено отговори Робърт.
— Какво?
— Чувал ли си за хора, които нямат кураж да се самоубият, затова купуват пистолет, излизат на улицата и започват да го размахват. Полицаите идват, казват на въоръжения да остави оръжието, той обаче продължава да го размахва и те го застрелват.
— Да, чувал съм, наричат го самоубийство чрез полицай.
— Точно така. В случая имаме същия мотив. Както казах, Майк беше единак, нямаше приятели, живееше мизерно и нямаше перспектива за нещо по-добро. Очевидно е знаел за Ангела на смъртта.
— Всички знаеха за Ангела на смъртта, медиите се погрижиха за това.
— Така е, затова не е изненада, че имаше религиозни фанатици, които одобряваха действията му. Тези убийства на грешници.
— Майк е бил един от тях — досети се Карлос.
— Точно така. За тези хора, Ангела на смъртта беше герой, който изпълнява божията воля, и изведнъж Майк получи възможността да стане този герой.
— Искаш да кажеш, да се представи вместо своя герой.
— Все едно. За всички името на Майк Фарлоу стана синоним на Ангела на смъртта. Така той щеше да се избави от мизерния си живот. Името му щеше да влезе в учебниците и да бъде изучавано в курсовете по криминология. В смъртта си щеше да спечели слава, за каквато не би могъл да мечтае приживе.
— Да, но нали каза, че Майк е знаел за жертвите неща, които само убиецът би могъл да знае… например причините, поради които ги е убивал. Споменал е различни факти, например как една от жертвите е израснала в кариерата, защото е спала с шефа си. Откъде може да е научил тези неща?
— Убиецът му ги е казал — заключи Робърт.
— Какво?
— Замисли се. Ти си убиецът и искаш да натопиш някого за престъпленията си. След дълго търсене намираш подходящ човек. И се сприятеляваш с него.
— Не е било много трудно, ако Майк не е имал никакви приятели.
— Именно. Най-често си говорите за Ангела на смъртта. Колко добре прави убиецът, като прочиства света от грешници. Започваш да пълниш главата на Майк със слухове. — Робърт заговори с променен глас, сякаш той беше убиецът: — Чух, че едната от жертвите била проститутка, болна от срамна болест… друга се чукала с всички мъже в службата, за да се издигне в кариерата.
— Подготвяш го за времето, след като го арестуват — прекъсна го Карлос.
Робърт прехапа долната си устна и кимна.
— Добре, но защо не му е казал за истинския символ, с който е белязвал жертвите… под тила?
— Твърде много подробности. Майк е можел да заподозре нещо.
Карлос се замисли за момент.
— Мислиш ли, че убиецът е разчитал, че Майк ще направи самопризнания?
— Може би, не съм сигурен.
— Не е имал какво да загуби — заключи Карлос, но все още нещо го тревожеше. — Но защо?
Робърт го погледна обезпокоено:
— Ти не слушаш ли какво ти приказвам? Току-що ти обясних всичко.
— Да, но защо да натопи Майк?
Робърт замълча и се вгледа в чашата си с кафе.
— Това щеше да е следващият ми въпрос. Какъв е мотивът да натопява когото и да било?
— Отмъщение?
— Така Не става.
— А?