Макуилямс изкрещя на главорезите на Кий да престанат да стрелят, за да не убият ефрейтор В, който бягаше пред тях. Те спряха, а Кий скочи и се затича към хълма. Макуилямс блъскаше и риташе мъжете, за да вървят напред. Мирисът на кордит и на кръв караше сърцето му да бие учестено. Лицето му бе изкривено в злобна усмивка. За него ситуацията беше чудесна. Кий вървеше начело на групата. Хората му го следваха. Врагът беше отпред, а Макуилямс — най-отзад. Можеше да ги застреля в гръб. Знаеше, че онези, които преследват, са достатъчно опитни, за да очистят поне неколцина от хората на Кий. Това беше дар от боговете.
Девлин и Тули тичаха рамо до рамо. Самоанецът се движеше с присъщата си плавност и грациозност. Девлин най-сетне бе успял да се научи да се придвижва бързо сред гъстата растителност и по неравния терен, без да се препъва. Изведнъж Тули изохка и тежко тупна на земята. Бронираната жилетка все пак го бе предпазила. Силата на удара го бе повалила. Сякаш го бяха блъснали. Девлин спря и изчака Тули да се съвземе.
Самоанецът се опита да стане, но Девлин го блъсна. Някой се бе приближил до тях. Сигурно беше оцелелият ефрейтор. Тули се изправи на колене. Лицето му беше изкривено от болка. Още два куршума разкъсаха листата над него.
Самоанецът изръмжа от отчаяние, грабна картечния пистолет „Хеклер и Кох“, обърна се и откри огън, изпразвайки половината пълнител по посока на изстрелите.
Девлин го хвана за ръката и отново го бутна да се наведе. Земята пред тях се обсипа от куршуми.
— Тръгвай! — трескаво прошепна Девлин. — Да се махаме оттук.
Тули стана и без да пророни дума, хукна. Зад гърба му се изсипа още един порой от куршуми. Войникът стреляше в посоката на шума. Девлин се придвижи наляво и приклекна зад едно евкалиптово дърво. Напомпа мозберга и се опита да види пламъка от дулото на М16. Дъждът се усили. В гората проникваше съвсем малко светлина и видимостта беше не повече от десет-петнайсет метра. Оцелелият войник беше най-опасен от хайката. Девлин трябваше да го извади от строя, но ефрейторът беше твърде умен, за да издаде местонахождението си. Не се застояваше на едно място. И той искаше да види врага пръв. Девлин чакаше и се взираше в шубраците, знаейки, че противникът му прави същото. Но Девлин съзнаваше, че няма много време. Войникът не бързаше. Хората зад него идваха.
Решението на Девлин беше опасно. Той чу, че главорезите на Кий се приближават. Знаеше, че ефрейторът се спотайва в гъсталака. Напомпа мозберга и стреля по посока на шайката, като в същото време се хвърли вдясно. Тупна тежко на земята, но отвори очи тъкмо навреме, за да види как войникът на Макуилямс обсипва с куршуми мястото, където бе стоял. Девлин забеляза пламъка от дулото на десет метра пред себе си. Както лежеше в калта, Девлин бавно вдигна пушката, активира лазерния мерник, насочи смъртоносната червена точка в лицето на войника и натисна спусъка. Червената лазерна светлинка изчезна сред мъглявина от кръв и плът, докато лицето на ефрейтор В се раздробяваше.
Девлин скочи и хукна, а Кий и хората му започнаха да стрелят лудешки. Девлин не можеше да повярва, че не е ранен, когато усети пареща болка в ръката. Инстинктивно подскочи и се спъна, но продължи да бяга. Вече тичаше, за да спаси живота си.
Изведнъж видя Тули. Самоанецът бе съблякъл ризата си. Бронзовата му кожа, камуфлажната жилетка и черният панталон се сливаха с цветове на тропическата гора. Девлин му направи знак и мина покрай него, без да спира.
Тули приклекна и зачака.
Кий и хората му продължаваха да стрелят, озъртайки се.
Тули лежеше на земята и чакаше. Главорезите се бяха разпръснали в редица, дълга около двайсет метра. Самоанецът се прицели в най-близкия човек и изпрати в гърдите му дъга от куршуми. Останалите се хвърлиха на земята. Макуилямс, който вървеше най-отзад, изстреля първите си куршуми няколко секунди по-късно и уби последния от редицата. Тули стреля още веднъж над главите им, после стана и хукна.
Кий го видя, стреля по него и изкрещя на хората си:
— Ставайте, да ви го начукам! Ставайте! Стреляйте! Напред, по дяволите!