Започна да рита мъжете около себе си и се втурна напред. Нямаше представа, че Макуилямс е убил един от хората му.
Тули профуча покрай Девлин, който току-що бе заредил мозберга. Самоанецът видя, че главорезите на Кий тръгват към тях. Девлин се изправи и изстреля пет куршума в групата. Мъжете отново се хвърлиха на земята и той хукна към пътя. Макуилямс застреля още един от хората на Кий. Но този път главорезите бяха по-близо един до друг. Кий видя, че човекът му пада, след като изстрелите на Девлин бяха заглъхнали. Обърна се, видя пламъка от дулото на карабината на Макуилямс и обезумя. Започна да стреля към капитана, докато изпразни пълнителя си. Разкъсваше се от дилемата дали да хукне след Макуилямс или да продължи да гони Девлин. Това беше твърде много за него. Струваше му се, че ще се побърка. Върна се при оцелелите шестима от хората си, пъхна нов пълнител в оръжието си и изкрещя:
— Ще ги изтрепя всичките. Шибани бледолики.
Мъжете се паникьосаха, не разбираха защо стрелят по тях и от двете страни.
— Млъкнете — изрева Кий. — Млъкнете и слушайте. Уили и Кимо, вие вървете след онези двамата пред нас. Стреляйте по тях, без да спирате. Останалите, елате с мен. Ще очистим онзи шибан военен скапаняк Макуилямс. Придвижвайте се тихо. Стреляйте, когато започна аз или той. После го напълнете с олово.
Хората се разделиха в противоположни посоки. Макуилямс се беше скрил в гората, но не изпускаше от поглед групата. Усмихна се. Радваше се, че Кий е направил играта по-интересна. Спотаи се в гъсталака, опитвайки се да намери пролука, откъдето да стреля и да се измъкне незабелязан.
Девлин тичаше бързо към пътя, където бяха оставили маздата. Беше убеден, че скоро той или Тули ще бъдат улучени. Онези типове стреляха непрекъснато. Самоанецът чакаше до канавката край пътя. Девлин се обърна към гората и се изненада, като не видя и не чу хората на Кий. Усети, че е настъпила някаква промяна. Нямаше викове. Нито изстрели. Уили и Кимо бяха тръгнали след тях, но нито един от двамата не искаше да си има работа с Девлин и с Тули. Само изпълняваха заповедите.
— Хайде, да се махаме оттук — рече Девлин.
Двамата хукнаха към колата, която се намираше на около двеста метра вляво по обраслия черен път.
Стигнаха до маздата, очаквайки Кий и хората му да изскочат от гората. Тули отвори багажника и извади втория картечен пистолет „Хеклер и Кох“. В същия миг от шубраците се показаха Кимо и Уили. Девлин скочи на предната седалка и седна зад волана. Тули заобиколи от другата страна и застана пред вратата на колата. Кимо и Уили насочиха пушките повече от страх. Девлин включи двигателя, а самоанецът откри огън. Хората на Кий се хвърлиха в калната канавка. Тули скочи в маздата, която мигновено потегли.
Макуилямс тичаше в тропическата гора колкото му държаха краката. Забеляза едно голямо дърво и се скри зад него. Прицели се внимателно и стреля. Един от главорезите падна и се хвана за гърлото, където го бе пронизал куршумът. Групата на Кий панически откри огън. Куршумите трещяха и обсипваха земята около Макуилямс, който лежеше по гръб зад дървото.
— Ха! Ха! Ха! Продължавайте да стреляте, невежи скапаняци! — крещеше и се смееше капитанът.
После прецизно изчисли времето за действие. Веднага щом настъпи неизбежното затишие, той се претърколи и ги обсипа с куршуми. Кракът на единия от мъжете се разкъса и той изпищя. Хората на Кий се разпръснаха, а Макуилямс отново хукна през гъсталаците.
— Хайде, Кий — изрева той. — Хайде, юнако. Убий ме, глупав смотаняк.
Кий започна да стреля безразборно, но капитанът бе изчезнал. Хората му го последваха. Яростта на главатаря им ги бе заразила. Макуилямс тичаше с всички сили и изчисляваше как да очисти трима от мъжете на Кий. Реши да убие още един, после да се промъкне зад тях и да ги застреля в гръб. Искаше да ги изтрепе и да вбеси Кий, а сетне да види сметката на онова глупаво любопитно момче. Господи, колко ми харесва това, помисли си той.
Когато видяха, че колата на Девлин потегля, Кимо и Уили събраха достатъчно смелост, за да изпълзят от канавката и да стрелят по нея. Маздата вече беше на двеста метра от тях, но те изсипаха поток от куршуми от оръжията си.
Девлин и Тули се изненадаха, когато куршумите започнаха да дрънчат по тънкия метал на колата. Задното стъкло се пръсна и ги обсипа със сини стъкълца. И двамата се наведоха инстинктивно, но Тули усети пареща болка в рамото. Той изсумтя, обърна се и започна да стреля през задното стъкло. В колата се разхвърчаха изгорели гилзи.