— Пести патроните — извика Девлин.
Тули спря да стреля, обърна се и допря ръка до кървящата рана.
— Да им го начукам — възмутен изръмжа той.
Девлин стисна здраво волана и маздата се понесе по неравния остатък от пътя. Търсеше кръстопът и когато го намери, зави наляво и се отправи на юг.
— Къде отиваш, шефе? — попита Тули.
— Връщаме се в проклетото ранчо. Замисълът беше да ги изкараме оттам, за да ни гонят, а ние да се върнем и да видим какво има на онова място.
— Планът щеше да е добър, ако нямаха войници и всичките онези оръжия.
— Да, щеше да е по-лесно. Макар че не знам защо изведнъж се отказаха да ни преследват. Останаха само двама.
Тули изсумтя.
Девлин караше маздата по неравния път застрашително бързо, твърдо решен да стигне до ранчото преди Кий и неговите хора.
— Приготви се. Наближаваме.
Самоанецът си сложи предпазния колан, за да може да зареди мозбергите и картечните пистолети „Хеклер и Кох“, без да удря главата си в тавана.
Стигнаха до мястото, където Кикуи Роуд завиваше на запад. Гумите изсвириха и разпръснаха кал и камъни, когато Девлин рязко свърна с осемдесет километра в час.
Спря пред ранчото и се насочи към портата.
— Дръж се — извика на Тули.
Самоанецът се хвана за таблото, а Девлин натисна газта и блъсна портата. Веригата не се скъса, но резето изщрака и се отвори. Девлин едва контролираше колата, докато се спускаха. Спряха пред една от бараките.
Преди Тули да успее да разкопчее предпазния колан, той грабна единия мозберг и изскочи от маздата.
Двамата военни шофьори, които бяха останали в ранчото, излязоха от бараката и хукнаха да търсят прикритие зад къщата. Девлин стреля над главите им и изкрещя да спрат. Онези се наведоха и продължиха да тичат. В същия миг от тропическата гора се появиха Кий и хората му. Кий видя, че шофьорите бягат и откри огън по тях.
— Убийте ги — изрева той.
Девлин се шмугна през отворената врата на бараката. Тули приклекна зад военните камиони. Главорезите на Кий застреляха шофьорите, но от хребета на запад поток от куршуми от автоматично оръжие се изсипа върху мястото, където стояха. Мъжете се скриха в шубраците и отвърнаха на стрелбата.
Девлин огледа бараката. Вътре имаше достатъчно смъртоносно оръжие, за да ликвидира хиляди хора.
Сякаш бе влязъл в малък армейски арсенал. Видя няколко сандъка, пълни с карабини М16. В единия ъгъл имаше две картечници „М47 Драгун“ — преносими противотанкови оръжия, които можеха да извадят от строя всеки по-голям танк от която и да е армия в света. Гранатомети „МК 19“, четирийсети калибър и купчина гранати, които приличаха на огромни жълто-зелени патрони, нанизани на гигантски патрондаш. Имаше и универсални картечници „М249“, десетина сандъка, пълни с 5.56х45-милиметрови патрони, снайперски пушки „М24“ с лазерни мерници, осемдесет и един милиметрови минохвъргачки „М29А1“, няколко противотанкови установки с ракетен заряд и три леки противотанкови картечници „АТ-4“. Всички оръжия бяха употребявани. Повечето бяха стари. Но мястото им не беше в ранчото на Кий. И по всичко личеше, че във военните камиони има още.
От престрелката пред „Макдоналдс“ и от стрелбата преди малко Девлин знаеше, че Кий има достъп до карабини М16. Лайман му бе разказал за оръжията за унищожение. Ала гледката пред очите му надминаваше очакванията.
Той се опита да състави наум опис на оръжията в бараката, но това беше невъзможно. Имаше запечатани и необозначени сандъци. В единия ъгъл на помещението стояха дори различни видове противотанкови и пехотни мини.
Всичко това струваше милиони. Как бяха пренасяни оръжията? Беше невъобразимо да се помисли, че армията е изгубила следите на толкова много оръжия. Всяка част трябваше да се отчита за боеприпасите, които й се даваха.
Девлин запамети серийните номера на двата сандъка, намиращи се най-близо до него и отново се втурна навън. Провери регистрационните номера на военните камиони. Беше намерил онова, за което бе дошъл, и сега трябваше да се измъкне жив от ранчото.
Кий и хората му още бяха притиснати от Макуилямс. Девлин не обърна внимание на престрелката между тях и изтича към маздата, като направи знак на Тули да го последва. Когато потеглиха, Кий изскочи от гората. Крещеше и стреляше като обезумял по колата на Девлин. Но маздата изчезна от погледа му, а Макуилямс насочи куршумите си към него.
Хората на Кий отвърнаха на огъня, но не спряха градушката от куршуми на капитана. Точните единични изстрели продължиха да свистят около тях. Кий не беше на себе си. Беснееше и крещеше на Макуилямс. Изпразни пълнителя на карабината М16, хвърли я и влезе в една от бараките. Появи се с една противотанкова установка с ракетен заряд, предназначена за изстрелване на различни видове ракети. Зареди бойна глава, пълна с гориво. Дългите му коси бяха разрошени. Очите му блестяха. Прицели се и стреля по посока на хребета на запад. Ракетата излетя с гръм от късото дуло и за секунди избълва смъртоносна мъгла от гориво над района, надвишаващ двеста квадратни метра. После ракетата експлодира и мигновено възпламени горивото. Взривът беше зашеметяващ. Западният хребет се превърна в огромно огнено кълбо. Кислородът във въздуха се изпари. Мощната експлозия блъсна Кий към бараката. Хората му инстинктивно се хвърлиха в гората. И изведнъж всичко утихна. Стрелбата спря. Не се чуваше никакъв звук.