— Мамка му — тихо каза Тули.
Звярът спря само за една-две секунди, после се вторачи в двамата мъже. Не изпитваше колебание, а само див инстинкт. Бягаше, за да спаси живота си. Глиганът наведе глава и нападна.
Девлин вече беше извадил зиг зауера. Приклекна и здраво стисна пистолета. Подпря лакът на коляното си и се прицели в главата на животното.
Стисна зъби и се опита да се примири с факта, че е застанал пред огромен атакуващ див глиган и държи деветмилиметров пистолет.
Нямаше много време да се прицелва. Звярът вече беше на десет метра от него и бързо се приближаваше. С всяко поемане на въздух от устата му излизаше кървава пяна.
Девлин стреля три пъти. Нито един от куршумите не прониза черепа на чудовището. Животното не спря. Разтресе глава, изквича, изрева и се насочи право към Девлин, който инстинктивно се предпази с ръце и се хвърли настрана, но вече беше късно. Зурлата на глигана се блъсна в ръцете и гърдите и го повали на земята. Инерцията отнесе звяра над Девлин. Острите копита одраха ръцете и краката му, но минаха на милиметри от лицето и главата му.
Чудовището спря, обърна се и се опита да промуши главата на Девлин с предните си зъби. Девлин се претърколи и животното не го уцели. Глиганът ревеше, ръмжеше и всмукваше въздух. От устата му капеше кръв и пяна. Наведе глава, за да нападне отново, когато сто и четирийсет килограмовият Тули се хвърли върху гърба му. Самоанецът се опита да хване главата на звяра и да я забие в земята, но това беше невъзможно.
Животното се извиваше, гърчеше и се опитваше да се изправи на задните си крака и да се отърси от товара на гърба си. Тули сключи огромните си ръце около врата му и отпусна цялата си тежест върху него. Глиганът беше обезумял от ярост. Въртеше се и се мяташе, за да се освободи от Тули. Самоанецът продължаваше да се крепи на гърба му, сумтейки и ръмжейки почти колкото звяра. Двамата се бяха вкопчили в една кошмарна схватка, когато от гората изскочи първият от помиярите на Кий, един огромен дог, и с лай се хвърли в кървавата битка.
Тули още се държеше за гърба на глигана. Грамадното куче святкаше с очи и щракаше със зъби по движещата се маса от човек и животно. Догът се опита да захапе глигана за врата, но ръцете на Тули бяха там и зъбите разкъсаха и неговата плът.
Глиганът вече квичеше и ревеше като обезумял. Изправи се на задните си крака, изви гръб и замахна към кучето с острите си копита. Тули не се пускаше.
Девлин имаше чувството, че го е блъснала кола, но успя да се изправи на колене. Наоколо летяха пръски кал, кръв и валма козина. Девлин още стискаше зиг зауера. Тъкмо изкрещя на Тули да пусне звяра, когато от гората изскочиха още два помияра и започнаха да лаят и да връхлитат върху глигана.
Тули се пусна и се изтърколи на земята. Кучето се отказа от борбата с глигана и се насочи към едрия самоанец. Тули беше невероятно бърз. Изправи се на колене и се обърна към щракащия със зъби пес. Кучето скочи към него и Тули го прасна с юмрук по муцуната. Догът падна, а самоанецът се хвърли върху него и го сграбчи за гърлото. Другите две кучета се изправиха пред глигана и започнаха борба с чудовището.
Глиганът изръмжа и промуши кучето, което се приближи до него, разпорвайки целия му корем. Песът започна да вие, а вътрешностите му се изсипаха на земята. Глиганът заора в зейналата дупка, вдигна кучето във въздуха и го метна на земята, но това даде възможност на третото куче, ръмжащ и лаещ питбул, да хвърли върху него и да впие зъби в гърлото му.
Огромният звяр замахна с лапи и разтърси грамадната си глава, опитвайки се да се освободи от питбула. Смачка го, но кучето продължи да го държи в смъртоносната си хватка.
Тули бе повалил първото куче на земята под себе си и се мъчеше да смачка гръкляна му, ала песът бе запазил достатъчно сили, за да дере ръцете, гърдите и стомаха му. Самоанецът се държеше, но не можеше да запази равновесие, за да убие гърчещото се куче.
Девлин се приближи до тях, опря дулото на пистолета в окото на кучето и натисна спусъка. Главата на помияра експлодира, но Тули продължи да го души. После се изправи, вдигна мъртвото куче и хвърли безжизнения му труп на глигана и питбула.
В същия миг от гората изскочиха още три ръмжащи кучета. Две от тях се нахвърлиха върху глигана, но третото се насочи към Девлин и Тули. Девлин застана пред самоанеца, прицели се и изпразни пълнителя на зиг зауера в кучето, което падна като ударено с бейзболна бухалка.