Читать онлайн "История на балканските народи. Том 1 ((1352–1878))" автора Манчев Кръстьо - RuLit - Страница 159

 
...
 
     



Выбрать главу
Загрузка...

През 1807 г. към тази област французите присъединяват Бока Которска, а през 1806 г. — Дубровник (Тилзитски мир). Формално Дубровнишката република прекратява съществуването си през 1808 г. През 1809 г. Наполеон завладява Словения (Западна Корушка, Кранска, Горица, Триест), част от Хърватия и от Военната граница (Шьонбрунски мир). Така Наполеон откъсва Австрийската империя от Адриатика. От завладените южнославянски територии той създава отделна административна единица, наречена „Провинция Илирия“, подчинена на френското правителство под непосредственото управление на генерал-губернатор, чието седалище е в Любляна. Създава се съвсем нова администрация, извършва се ново административно деление (дистрикт, кантон, градска и селска община), съдебната власт е отделена от изпълнителната, въведен е принципът на равноправие на съсловията и гражданите пред закона, както и при изпълнението на техните задължения (данъци, военна служба, задължителен граждански брак и пр.), осъществяват се и някои мерки в полза на селяните, пресушават се блата, организират се панаири, строят се пътища, провъзгласява се свобода на търговията и занаятчийството.

Развива се просветното дело, влиза в употреба словенският език, местни кадри заемат обществени служби и постове, афишира се словенската национална идентичност.

След поражението на Наполеон през 1813 г. Словения се връща под властта на Хабсбургите. Словенските земи стават австрийско „Словенско кралство“, в състава на което до 1822 г. влизат и части от хърватските територии до р. Сава. Словения е разделена на различни териториално-административни единици (Кранска, Корушка, п-в Истрия, Триест), подчинени пряко на Виена. Селската община е не само административно-управленска, но и данъкоплатна единица. Френският език, въведен в администрацията на френската „Провинция Илирия“, се замества с немски (в Далмация служебен език става италианският). Властите осъществяват описване и класификация на имотите и създават модерен кадастър, който се използва до най-ново време. Както в цялата империя, така и в словенските земи в продължение на няколко десетилетия вилнее духът на абсолютизма и реакцията, чийто синоним става канцлерът Метерних.

Социално-икономическо развитие

Словения е най-развитата в икономическо отношение област от южнославянските земи под австрийска власт. Тук още през XVI век възникват манифактурни предприятия, развиват се градове, занаятчийство, търговия, рудодобивна промишленост и пр. През първата половина на XIX век старинните предприятия от манифактурен тип вече изчезват под ударите на конкуренцията на фабриките и заводите. Развива се по-нататък промишлеността: рудодобивна, металообработваща, питейна, текстилна, строителна, дървообработваща, хартиена, стъкларска и пр. Любляна, Марибор, Целе, Йесеница, Търбовле и други градове стават големи промишлени центрове. През 50-те години на века се строи жп линията Виена — Любляна — Триест, която придобива важно значение в икономиката на Словения, а Триест става голям индустриален и търговски център. Важни позиции в икономиката на Словения както и по-рано държи чуждестранният капитал — австрийски, немски, отчасти френски и английски.

Промишленото развитие на Словения води до промени в социалната структура на обществото. Нараства градското население, заето в разни занаятчийски работилници, манифактурни предприятия, фабрики, търговия и услуги. Възниква и местна буржоазия, сравнително слаба — най-големите собственици на манифактури и индустриални предприятия са чужденци, а словенските занаятчии, дребни търговци и индустриалци си остават зависими от тях. Що се отнася до селското стопанство, то словенският селянин е в още по-неблагоприятно положение. Той е лично свободен, но не може да се откупи и да обзаведе собствено проспериращо стопанство. Пред него има само две възможности — да продължи да работи земята, на която живее, като изпълнява феодалните си задължения към земевладелеца (ангария, парични плащания), или да отиде в града и да стане работник. При това както капиталистите, така и земевладелците на територията на Словения в мнозинството си са чужденци. И тук както в много други области на Хабсбургската монархия социалното потисничество се преплита с национално, най-често социалното и националното потисничество се олицетворява от едно и също лице — чужденеца капиталист, земевладелец или чиновник.

Национално движение

Започналият още в края на XVIII век процес на преодоляване на немското културно и политическо влияние чрез развитие на словенско национално просветно движение бележи значителен успех по време на френската окупация на словенските земи и особено през първата половина на XIX век. Абсолютизмът на Метерних не се оказва в състояние да спре този процес. През 30-те и 40-те години прогресивните сили в словенското общество все по-настойчиво поставят въпроса за ликвидиране на феодалните отношения, селячеството активно се включва в борбата срещу земевладелците и феодалната аристокрация, на политическата сцена се появява нова сила — работническата класа. Наред с борбата против социалния гнет се води и борба срещу националното потисничество. Редица народни будители и писатели като Матия Чоп, Урбан Ярник, Антон Сломшек, Валентин Станич, Станко Враз, Лнез Блайвайс, Франц Прешерн, Фран Миклошич и др. съдействат със своята обществена и културна дейност за окончателното формиране на словенската нация и за разгръщане на словенското национално движение.

     

 

2011 - 2018