— Не се ли състоя? — попитах аз.
Без да отговори, Тюрин натисна „Play“.
Буров:
— Излиза, че моят дял е осемдесет и един милиона. Е, какво пък? Нормално. Устройва ме.
Мамаев:
— Това е грабеж, господин Буров! Истински бандитски грабеж!
Буров:
— Не е грабеж. Това е цената, за която ще спра Калмиков. Цената за вашия живот, драги ми господине.
Мамаев:
— Вие няма да спечелите нищо от моята смърт! Няма да получите и копейка!
Буров:
— Всеки човек има право на избор. Следва ли от вашите думи, че вече сте направили избора си? Не ми отговаряйте. Първо ще направя едно обаждане.
— Набира номера — поясни Тюрин. — Звъни на оператора на пейджинговата компания.
Буров:
— Приемете съобщение за абонат осемдесет и четири. Текстът е: „Действайте“… Да, това е. Да, без подпис… И така, да продължим. Но имайте предвид, драги ми господине, че сега вече разговаряме за ваша сметка. За сметка на оставащия ви живот. Остават ви двадесет и четири часа. Ако за това време не отменя заповедта си, Калмиков ще се задейства.
Мамаев:
— Вие ме държите за гърлото! Така не се води делови разговор!
Буров:
— От къде на къде решихте, че това е делови разговор? Ние с вас, драги ми господине, съвсем не водим делови разговор. Нашите отношения от самото начало носят мирогледен, а не делови характер. И вината за това пада изцяло върху вас. Нашият спор — това е спор по какъв път ще се развива руският бизнес.
Мамаев:
— Не бях прав. Поднесох ви извинението си.
Буров:
— Не поднесохте извинение. Вие опитахте да се откупите. Посвоему сте логичен. Но това е логиката от вчерашния ден. Логиката на бандитския капитализъм, който, струва ми се, отива в миналото.
Мамаев:
— Я стига! Законите на бизнеса са еднакви във всички времена!
Буров:
— Сега ще проверим това. Ако някога бъде написана историята на руския бизнес, този сюжет, сигурен съм. Ще влезе в нея като пример. Като пример по какви пътища са се налагали в Русия законите на честното предприемачество. Вие сте измет, драги ми господине. Били сте измет и винаги ще си останете измет. Руският бизнес никога няма да стане цивилизован, докато задават тон такива като вас. Във всеки случай лично вие никога повече няма да задавате тона в него.
Мамаев:
— Я стига! Няма нужда, господин Буров! А вие не сте ли същият? Аз купувам ченгешките генерали, а вие министрите. Ето ви я цялата разлика!
Буров:
— Не, господине. Има разлика. Принципна. Вие купувате чиновниците с удоволствие и се чувствате господар на живота. А аз ги купувам с отвращение.
Мамаев:
— Това са само приказки!
Буров:
— Аз отмених всичките си сутрешни срещи. Време имам, както изящно се изрази един млад човек, от тук до хоризонта. Защо да не си поговорим? Вие сте прав: аз няма да спечеля нищо от вашата смърт. В материален план. Но за мен цената на въпроса не се определя от сумата. Не, драги ми господине. Прекарах детството си в спец интернат за деца на врагове на народа. И от онова време запомних чувството на особено удоволствие от едно занимание. Когато смачкваш въшка. А още по-добре кой знае защо — гнида. С нокът. Тя пуква. Това удоволствие си струва осемдесет и един милиона долара. Ще ги смятам за моята лична вноска за утвърждаване на нравствеността в руския бизнес.
Мамаев:
— Стига дрънканици! Спрете Калмиков и да говорим по работа! Готов съм да ви дам всичките си нефтени акции. Ще получите своите осемдесет и един милиона долара. Но контролният пакет на „Интертръст“ ще остане у мен.
Буров:
— Нямам намерение да се пазаря с вас, драги ми господине. Само вие можете да спрете Калмиков. Всички документи за прехвърлянето на акциите отдавна са подготвени. Моите юристи свършиха огромна работа. Документите са безупречни юридически. Ето ги, лежат на бюрото. Остава ви само да сложите подписа си. Или да не го сложите. Решението е ваше. Аз няма да ви изхвърля от бизнеса. Ще останете генерален директор на своята компания. Но ще правите само каквото ви наредя. И това е последната ми дума.
Мамаев:
— Трябва да помисля.
Буров:
— Имахте време да мислите. Почти три години. Искате още? Какво пък, помислете. Три минути стигат ли ви? Добре, пет. А докато мислите, ще споделя с вас още едно съображение. Когато научих кого сте задействали в комбинацията си, честно казано, бях потресен. Дори ми мина мисълта: как не му провървя на този негодник. На вас, господине, не ви провървя. А после разбрах, че това не е случайност. Не, не е случайност. Малко по-рано или малко по-късно, но все пак щяхте да се препънете в човешкия фактор. В този смисъл нашата политика е самоубийствена. Все повече стават хората, които нямат какво да губят. Включително и професионалисти. Ние сами създаваме база за престъпността. И което е много по-опасно: за екстремизма. Ако се намери човек, който успее да ги организира около себе си, ще стане мътна и кървава. А такъв човек непременно ще се намери. Винаги се намира. На това ни учи историческият опит. Но ние кой знае защо изобщо не искаме да се учим. Впрочем, както разбирам, това не ви вълнува. Жалко. И така, какво решихте, драги ми господине?