— Мен? Да ме измъкваш! — излая Мамаев. — Не мен ще измъкваш, а себе си! Разбра ли, копеле? Себе си!
— Я по-полека! — отскочи генералът. — По-кротко! По-кротко, господин Мамаев!
— Млъквай! На първия разпит няма да говоря за своите отношения с Буров. Ще те предам. По пълната програма. Имам за теб компромат до тавана. За десет години. Ясно ли е?
— Я не ме плаши! Не ме плаши! — викна генералът. — Той ще ме заплашва, разбираш ли!
В пушалнята надникна някакъв полковник от милицията:
— Другарю генерал, може ли за минутка?
Генералът излезе. Върна се след час. Постави на масичката ключовете от мерцедеса и регистрационния талон и меко го укори:
— Неправилно се държиш с мен, Петрович. Така не се държат с приятели. Но аз не се обиждам. Разбирам, стрес. Ще я уредим тая история. За твое щастие, разговорът с Буров се е записвал. Току-що прегледах лентата. Там има едно лошо място. Излиза, че твоят Николай се е застъпил за теб.
— Изрежи го — отсече Мамаев.
— Тогава става непонятно защо изведнъж започва да стреля.
— Всичко е ясно. Видял е парите, откачил е, решил да ги задигне.
— Става — след като помисли, кимна генералът. — Версията е: опит за въоръжен грабеж. Николай ще потвърди ли?
— Къде ще ходи? Ще му намекнем чрез адвоката, че аз го съветвам така. Всичко ще потвърди.
— Става — повтори генералът. — Така и ще направим. Там се мотае твоят Тюрин…
— Тюрин? — учуди се неприятно Мамаев. — Как се е вмъкнал тук?
— Тюрин ще се вмъкне, където си поиска. Не искаш ли да го видиш?
— Не.
— Може би искаш да му предадеш нещо?
— Не! Впрочем… Кажи му под секрет, че са ме задържали по подозрение в съучастие. И че ще лежа при вас на „Петровка“.
— Защо ти е?
— Не го мисли!
— Както кажеш. На „Петровка“ все пак ще се наложи да дойдеш. Сам разбираш: свидетел си. Ще дадеш показания.
Милиционерските формалности приключиха чак към пет часа следобед. Първо гледаха видеозаписа и разпитваха Мамаев в следствената част на градското управление, после дойде следовател по особено важни дела от Главна прокуратура, процедурата беше повторена. Мамаев не проявяваше никакво недоволство от забавянето. На „Петровка“ се чувстваше защитен. Страхуваше се да излезе оттам и да остане сам срещу опасността, която можеше да го очаква зад всеки ъгъл.
Когато всички протоколи бяха подписани, Мамаев покани генерала на обяд в „Арагви“. Пак поради същата причина: за да не остане сам. Оня охотно се съгласи. Както винаги, много яде, пи много, много говори, учудваше се, че Мамаев не хапва нищо, уверяваше го, че всичко ще се нареди, няма за какво да се тревожи.
Когато на улицата се стъмни, Мамаев привика настрани сервитьора, плати за обяда, даде му щедър бакшиш и помоли да го изведе от ресторанта през кухнята. Криейки се зад кофите с боклук, той внимателно се огледа. Не се забелязваше нищо подозрително. Той хвана такси и каза да го закара до Народна банка. Мерцедесът му стоеше в уличката пред служебния вход. Охранителят подозрително изгледа Мамаев и се накани да тръгне към него, но като видя как той натисна бутончето на дистанционното си, за да изключи алармата, се върна на своя пост.
Мамаев смяташе да отиде до Истра с такси, но трябваше да вземе нещо от мерцедеса. Това беше граната Ф-1, „лимонка“, която Николай криеше в специално издълбано място под шофьорската седалка. Николай беше донесъл лимонката от една военна част в Подмосковието. Прапоршчикът, който му продаде тогава винтореза, бе поискал прекалено висока цена, не желаеше да отстъпва и му даде като бонус „лимонката“, за да не се чувства купувачът съвсем прекаран. Мамаев освирепя и му заповяда да изхвърли „лимонката“, но Николай се запъна и в края на краищата убеди шефа си, че ако стане нещо, тя няма да попречи, а от обиск на ченгетата може да не се опасяват, защото мерцедесът на Мамаев беше с правителствени номера. Сега „лимонката“ можеше да потрябва.
След като се отдалечи от Народна банка, Мамаев спря мерцедеса и искаше да прехвърли гранатата в куфарчето си. Но мисълта, че ще напусне удобното купе и пак ще се озове като гол на враждебните московски улици, го накара да промени решението си.
На изхода на Москва имаше подсилен наряд от ОМОН, претърсваха всички коли наред. Пуснаха Мамаев, без да чака ред, но независимо от правителствените номера подробно провериха документите му, надзърнаха в купето и го помолиха да отвори багажника.
— „Залавяне“? — поинтересува се той.