Опитвахме се да предвидим накъде ще се отправи Мамаев след ресторанта. Вкъщи — едва ли би се осмелил от предпазливост. Оставаха два варианта: във вилата в Кратово или при любовницата си в Кунцево. Тюрин отхвърли вероятността Мамаев да отиде в офиса си на „Варварка“. Охраната там, разбира се, е надеждна, но ще тръгнат приказки защо шефът не си спи вкъщи, а на дивана в кабинета.
Тюрин имаше всички адреси. За Кратово замина Артиста със задачата да научи от пазача дали Мамаев не е предупредил, че ще пристигне. В Кунцево отиде Боцмана, а Мухата се отправи към Народна банка, където до служебния вход стоеше мерцедесът на Мамаев.
Първи се обади Боцмана. Съседите казали, че Людмила я няма, още вчера заминала на някаква вила. После звънна Артиста: в Кратово не чакат никого. Но най-изненадващо беше обаждането на Мухата: Мамаев дошъл с такси до Народна банка и седнал в мерцедеса си.
— Как така „седнал“?! — ахна Тюрин.
— Спокойно седна — отговори Мухата. — И дори потегли. Следвам го.
Тюрин изскочи от джипа и нахълта в ресторанта. След пет минути се върна и ми подаде мобилния си телефон:
— Набери Боцмана!
— Къде си? — попита той, когато Боцмана отговори. — Обръщай, излез на околовръстното и пердаши по Дмитровското шосе към Истра. Запомняй…
Тюрин продиктува на кой километър да завие и къде да чака.
— Не може да мине по друг път, няма друг път. Ще бъде с черен „Мецедес-600“. А може и с всякаква друга кола.
Като завърши инструктажа, ми обясни:
— Измъкнал се е през кухнята. Ама че лисица! На Истра турците му построиха къща. Точно там е решил да се скрие. За къщата не знае никой.
— Но вие знаете — забелязах аз.
— Лош началник на службата за сигурност щях да бъда, ако не го знаех.
— Калмиков дали може да я знае?
Тюрин се замисли.
— В тетрадката със схемите Истра я нямаше. Но тъкмо по времето, когато го следеше Калмиков, Мамаев купи парцела там. Ходи няколко пъти с шефа на фирмата и архитекта. Може и да не знае. Но може и да знае! Нямаме никакъв избор. Ако Мамаев отиде там, ще се появи и Калмиков. Не изключвам, че го следи и в момента. Също като нас. Командвай своите: всички натам. Ще се опитаме да го прехванем.
Имах доста големи съмнения, че ще успеем да прехванем Калмиков. Тюрин също. Но наистина нямахме избор.
— Ако не го прехванем, значи не ни е било писано — резюмира той.
Боцмана стигна до Истра най-бързо от всички ни. Мухата заседна на милиционерския пост на изхода от Москва и изтърва мерцедеса на Мамаев. Докато аз с тераното и Тюрин с волвото се влачехме към Дмитровка през вечерните задръствания, Артиста вече беше на половината път към селището.
Боцмана докладва:
— Виждам мерцедеса. Следвам го.
След четвърт час пак се обади:
— Той остави мерцедеса до пощата, тръгна пеша.
— Следи го до мястото — наредих аз.
След час всички стигнахме до къщата на Мамаев и заехме позиции по периметъра. Тюрин остана във волвото си на завоя към селището, за да ни предупреди, ако се появи кола с Калмиков. В двора нямаше никакво движение. Прозорецът на втория етаж бе слабо осветен. Понякога на стъклото падаха сенки: мъжка и женска. После светлината угасна.
Около полунощ в двора заръмжа двигател на кола. В нея седна някаква жена, успях да я зърна, когато лампичката в купето светна. Вратите се отвориха и колата зави към центъра на селото.
— Бяла лада шестица — предадох на Тюрин. — Двама: шофьорът и жена.
След двадесет минути мобилният ми телефон изписука.
— Нищо не разбирам — съобщи Тюрин. — В колата е Люска. Каза, че отива в Москва.
— Какво неясно има?
— Не знае защо отива в Москва.
— Как така не знае.
— Ами така. Тя спяла, после изведнъж се събудила. И разбрала, че трябва да отиде в Москва. Облякла се, излязла и седнала в колата.
— А Мамаев?
— Спи.
— Сам ли е останал?
— Не, там е и пазачът.
— Какъв пазач?
— Тя казва: таджик. Работел с турците. Висок, слаб… Мамка му! — каза Тюрин. — Ами че това е… Моите действия?
— Остани на място, ще ти се обадя.
Набрах мобилния телефон на Док.
— Къде си?
— У дома — отвърна той.
— У дома — вкъщи, или у дома — в болницата?
— В болницата. Дежуря.
— Слушай внимателно. Предай дежурството на някого. А ти сядай в колата и пердаши със страшна сила в Москва. Знаеш ли адреса на Галина Сомова?