— Как?
— Ако знаех, нямаше да дойда при вас.
— Ако ние знаехме, щяхме да го направим и без вашата поръчка.
— Мотивите ни са различни, но целта е една и съща. Добрите намерения са хубаво нещо. Знам от опит. За никакви пари човек няма да извърши такива престъпления, каквито извършва безкористно, от душа, така да се каже. Но материалният стимул никога не е излишен. И това знам от опит. Затова искам да ви наема.
— Колко? — пак се намеси Боцмана.
— Сега ще ви кажа. Ако Мамаев остане жив, се очертава един милион.
— Рубли?
— Долари. Половината на мен, половината на вас.
Мухата сложи чашката кафе пред Тюрин и предпазливо, както разговарят с болен, го посъветва:
— Пийнете си кафе, господин Тюрин. Много е хубаво. Пийнете, успокойте се. Поразмислете над това, което казахте. А после ще продължим. Само да не е за милиона. Това е областта на митологията, а ние сме нормални хора, приземени. Да се мечтае, разбира се, не е вредно. Но и в мечтите трябва да се спазва мяра. Така че, пийнете кафе.
— Я се разкарай с кафето си! — раздразнено каза Тюрин. — Нямаме време да пием кафета! Какво сте ме зяпнали?
— Не приличате на човек, който има един милион долара — формулира общото ни мнение Артиста. — Не приличате и на човек, който има дори половин милион. Ще се изразя по-откровено, макар да разбирам, че няма да ви кажа нищо приятно. Нали не възразявате?
— Изразявай се!
— Не приличате и на човек, който изобщо някога ще има такива пари.
— Да! Нямам един милион, нямам! — агресивно се съгласи Тюрин. — Но ако не ликвидират Мамаев, може да се появи. Казвам направо: няма да е никак лесно да се получи. Но поемам това върху себе си. А първата част от работата трябва да поемете вие. Как може да бъде спрян Калмиков?
— Първо трябва да се открие — подходи практически към проблема Боцмана.
— Къде? Вие го познавате по-добре от мен. Къде може да бъде открит? Мислете, мислете! Чешете си тиквите, господа! За половин милион в зелено може и да си поразмърдате мозъка!
Предложението на Тюрин изглеждаше чиста фантастика. Според мен и той самият не вярваше особено в митичния милион, а действаше като човек, който е решил да направи и невъзможното, за да не си хапе после лактите, че не е опитал абсолютно всичко. Но думите му ни върнаха към същината на проблема. И тъй като всичко вече беше мислено и премислено сто пъти, Артиста немного уверено предложи:
— Ами ако се притисне Буров? В тая работа и неговата зурла не е никак чиста.
— Буров вече няма как да го притиснеш — мрачно възрази Тюрин.
— Защо?
— Защото. Диктофон имате ли?
— Има — казах аз.
Тюрин извади от джоба си аудиокасета и я хвърли на масата.
— Включвай. Превърти я от началото.
Докато лентата се въртеше, ни информира:
— Днес в седем и тридесет сутринта Буров се срещна с Мамаев.
— В колко, в колко? — учуди се Мухата.
— В седем и тридесет сутринта — повтори Тюрин.
— Работният му ден започва в седем и тридесет — потвърдих аз.
— Приел е Мамаев в офиса на банката в своя кабинет продължи Тюрин. — Там са монтирани микрофони и видеокамери, записват се всички разговори.
— Това пък за какво е? — не разбра Артиста.
— Представа нямам. Знам само, че всичко се записва.
Аз обясних:
— За да се анализира после. Той смята, че при разговора се възприема не повече от петнадесет процента от информацията.
— Не успях да получа видеозаписа. Дадоха ми да го видя, но не ми позволиха да го презапиша. Но аудиото ми презаписаха. Така че ще коментирам, докато слушаме. Значи така. Мамаев пристигнал с Николай. Оня мъкнел куфар. Среден по размер, доста тежък. А сега пускай.
Пуснах записа.
II
— Господин Мамаев с още един човек прозвуча гласът на референта.
— Да влязат — отвърна високото тенорче на президента на Народна банка.
Мамаев:
— Добро утро, господин Буров.
Буров:
— Добро утро, драги ми господине. Защо си носите куфара? Да не сте дошли да се заселвате при мен?
Мамаев:
— Остави го и излез. Почакай в приемната.
— Той говори на Николай — изкоментира Тюрин.
Буров:
— Не, не, драги ми господине. Криминален елемент не ми трябва в приемната. Държа на репутацията си. Нека вашият чичероне да попуши в пушалнята.