— Той си има стая до кабинета — обясни Тюрин, като спря лентата. — Там праща и Николай.
— Какво е имало в куфара? — полюбопитства Мухата.
— Долари.
— Казахте, че куфарът бил тежък.
— Точно така, тежък е бил.
— От доларите?!
— А ти знаеш ли колко тежи един милион долара? Около десет килограма! В стотачки. А в петдесетачки още повече.
— И колко е имало там?
— Сега ще разбереш.
Буров:
— И така, драги ми господине? Дълго се канихте да дойдете. Но все пак се наканихте. Какво пък, това е благоразумно. Остава да се изясни с какво сте дошли.
— Мамаев отваря куфара — поясни Тюрин.
Буров:
— Какво е това?
Мамаев:
— Долари.
Буров:
— Виждам. Но не разбирам смисъла. Тук, предполагам, има около три милиона?
Мамаев:
— Точно три.
— Сега ясно ли е защо куфарът е бил тежък? — попита Тюрин. — Тридесет килограма!
— Досега не бях чувал да броят доларите на килограм — озадачено забеляза Мухата.
— Много неща не си чувал. Сега ще чуеш.
Буров:
— И това ли е всичко, с което сте дошли при мен?
Мамаев:
— Не. Това е за моралните щети.
Буров:
— Е, да допуснем. Мисълта ви върви в правилна посока.
Мамаев:
— Ще ви изпратя юристите си. Те ще подготвят с вашите договорите и всичко останало.
Буров:
— Какво разбирате под всичко останало?
Мамаев:
— Това, за което говорехте. Акциите на „Интертръст“.
Буров:
— И само толкова?
Мамаев:
— А какво още? Казахте, че искате да получите акциите на „Интертръст“.
Буров:
— Казах ви го преди три години. Оттогава изтече много вода. Доста много вода, драги ми господине.
Мамаев:
— Какво още?
Буров:
— Ами помислете си.
Мамаев:
— Акциите на моята банка?
Буров:
— Съвсем вярно. Акциите на „Евро Аз“. Вече казах, че разсъждавате правилно. Продължавайте.
Мамаев:
— Вече казах всичко.
Буров:
— Не, не казахте за какво количество акции става дума.
Мамаев:
— Как „за какво“? Двадесет и шест процента. Блокиращият пакет.
Тюрин изключи диктофона и поясни:
— Двадесет и шест процента — това са четиридесет и два милиона долара.
— Колко?! — ахна Мухата.
— Толкова. И това още не е всичко.
„Play“.
— Поразяваща е способността на човека да долавя от разговора само това, което му е изгодно да чуе. Дори такъв делови човек като вас, драги ми господине. Да, някога ви казах тази цифра, двадесет и шест процента. Но ви казах и друго. Предупредих ви, че утре ще бъде по-скъпо. Не намекнах. Не го завоалирах. Казах го съвсем директно.
Мамаев:
— Колко?
Буров:
— Как мислите, драги ми господине, защо никога не пречех на вашия бизнес, а, напротив — подпомагах го по всякакъв начин?
Мамаев:
— Защо?
Буров:
— Дори сега ли не се досещате? Защото нито един стопанин няма да умори от глад домашния добитък. Прасенцето не го морят от глад. Угояват го. Точно така, драги ми господине, и аз ви угоявах.
Мамаев:
— Колко?
Буров:
— Петдесет и един процента. Контролният пакет.
Мамаев:
— Колко? Но това е…
Буров:
— Искате да кажете, че в долари това прави… Наистина колко прави в долари? На мен самия ми е интересно. Сега ще пресметнем вашата капитализация…
— Той сяда при компютъра — изкоментира Тюрин.
Буров:
— „Интертръст“… Доста сте се вдигнали, драги ми господине, никак не е зле… „Евро Аз“… също прилично… А как са нефтените ни акции?
Мамаев:
— Искате да получите и дела ми в нефтения проект?
Буров:
— Не искам да получа вашия дял. Искам да получа моя дял… Какво имаме тук? Като цяло имаме цифра от порядъка на сто и шестдесет милиона. Приятна цифра. Харесва ми. А на вас?
Тюрин натисна бутона „Stop“.
— Ясно ли е? А вие казвате — митология! За нас е митология.
— Той ще излезе без гащи от тоя Буров — предположи Боцмана.
— Няма да е без гащи. Щяха да му останат четиридесет и девет процента. Ако сделката се бе състояла.