— Внимавай, боклук непотребен — предупреди го той с безизразен, сякаш чужд глас. — За такова нещо може да пострадаш.
Ърно се засмя със същия метален, напрегнат смях.
— Изнудвачите не стрелят, скъпи — озъби се той. — Нали?
— Разкарай се, жабар мръсен!
Думите, студеният подигравателен тон вбесиха Ърно. Дясната му ръка се стрелна нагоре като атакуваща змия и за част от секундата извади пистолета от кобура под мишницата. След това застина неподвижно, вперил огнен поглед в Малъри. Малъри се наведе леко напред, хвана ръба на масата и запъна пръсти от долната му страна. В ъгълчетата на устните му затрептя мрачна усмивка.
Чернокосата жена нададе приглушен писък. Капчица кръв не остана по лицето на Ърно, страните му хлътнаха.
— Добре, скъпи — изсъска той бесен. — Да вървим навън. Хайде пред мен!
Един от отегчените мъже, седнали през три маси, мръдна неочаквано. Незначителното движение привлече вниманието на Ърно. Отмести поглед за части от секундата. Точно в този миг масата хвръкна към корема му и го събори на пода.
Масата беше лека, но Малъри — не. Чу се трясък. Издрънчаха чинии, нещо сребърно — също. Ърно лежеше проснат на земята, масата бе паднала на бедрата му. Пистолетът му бе на трийсетина сантиметра от сгърчените му пръсти. Лицето му също се бе сгърчило.
За миг изглеждаше, сякаш сцената бе залята с разтопено стъкло и никога няма да се промени. Тогава чернокосата отново изпищя, този път по-силно. И изведнъж вцепенението бе пометено като от вихър. Хората наскачаха. Двама келнери вдигнаха високо ръце и заломотиха безспир на шумен неаполитански.
Потен преуморен помощник-келнер настръхна, готов за действие — явно страхът му от оберкелнера бе по-голям от страха от внезапна смърт. Пълничък червендалест мъж с рижаворуса коса бързо се спусна по стълбите, размахал купчина менюта.
Ърно отхвърли масата от краката си, надигна се на колене и сграбчи пистолета. Извъртя се, ръсейки ругатни, но Малъри — единственият запазил спокойствие в центъра на неразборията — се наведе и заби юмрук в крехката челюст на мъжа.
Погледът на Ърно се изпразни и той рухна като непълен чувал с пясък.
Малъри внимателно се вгледа в него за секунда-две. После вдигна табакерата си от пода. В нея имаше още две цигари. Пъхна една между устните си и прибра табакерата. Извади няколко банкноти от джоба на панталона си, сгъна ги по дължина и мушна с тях гърдите на най-близкия келнер.
Тръгна, без да бърза, към петте стъпала с яркия червен килим и оттам към изхода.
Мъжът с дебелия врат отвори предпазливо едно око. Пияната жена с мъка се изправи и се изкикоти, осенена от вдъхновение. Вдигна купата с лед с отрупаните си с бижута слаби ръце и я изсипа върху корема на Ърно с неочаквана точност.
2
Малъри излезе пред заведението, стиснал меката си шапка под мишница. Портиерът го изгледа въпросително. Той поклати отрицателно глава и се отдалечи по тротоара покрай алеята за коли с формата на полукръг. Спря се в тъмното до бордюра и се замисли. След малко край него бавно мина „Изота-фраскини“.
Открита лимузина — огромна дори за представите в Холивуд. Блесна като момиче от хора на Зигфилд, докато минаваше под светлините на входа, а после от красотата й остана само скучен сив цвят и сребро. Зад волана седеше като истукан шофьор с ливрея и фуражка, екстравагантно килната над едното му око. Ронда Фар седеше на задната седалка, неподвижна като восъчна фигура.
Колата се плъзна безшумно по алеята, мина между две дебели каменни колони и изчезна сред светлините на булеварда. Малъри разсеяно си сложи шапката.
Нещо помръдна в мрака зад него между два високи италиански кипариса. Завъртя се на пети и видя слабата светлина, отразена от цевта на пистолет.
Мъжът, който държеше оръжието, бе много едър и широкоплещест. На тила му се крепеше безформена филцова шапка, а палтото му зееше отворено. На мъждивата светлина от висок тесен прозорец се виждаха рунтавите му вежди и орловият му нос. Зад него имаше още един мъж.
— Това е пистолет, приятел. Прави бум-бум и поваля хора. Искаш ли да го пробваш?
Малъри му хвърли празен поглед.
— Ама че хапльо! Що не пораснеш първо! Кой закон съм нарушил?
Едрият мъж се разсмя. Смехът му бе глух, напомнящ тътена, с който се разбиват вълните при мъгла.
— Тоя умник ни позна, Джим — от тона му струеше сарказъм. — Един от двама ни явно има вид на ченге.
— Погледна към Малъри и добави: — Видях как взе мярката на един дребосък вътре. Това прилича ли ти на нарушение?
Малъри захвърли фаса надалеч и проследи полета му в тъмнината.
— А една двайсетачка ще ви помогне ли да го възприемете по друг начин? — внимателно опипа почвата той.