Выбрать главу

Майкъл Уайт

Извънредна ситуация

Част 1

Събирането

1.

Крит, Гърция

На туристите, чакащи пред хотел „Кносос“, им се стори, че автобусът се появи от нищото. Дъждът се лееше като из ведро и барабанеше силно по покрива на рецепцията. Огромният кръгъл фонтан в двора приличаше на грамаден бръмбар, полетял към тях през дъждовните капки.

Групата нададе радостни възгласи. Автобусът закъсняваше, а им оставаше по-малко от час, за да стигнат до летището, което се намираше почти на трийсет километра от хотела. Пътниците заеха местата си за минути, след като прибраха надлежно багажа си. Докато вратите се затваряха със съскане, шофьорът извика нещо на един от хотелските служители. Захапал ръчно свита цигара, той нави голямото кормило и насочи превозното средство към планинския път.

В автобуса миришеше лошо — на пот, влажни дрехи и на цигари. Усещаше се и някаква животинска миризма на страх. Пътят от хотела към летището се виеше опасно, правеше остри завои и беше осеян с дупки и кърпежи. През дъждовните завеси се виждаха само бездни. Пропастта отдясно беше едва на метър от пътя и се спускаше отвесно в нищото.

Но шофьорът не се боеше. Взимаше завоите с увереността на човек, който е минавал хиляди пъти по този маршрут и познава всяка издатина и неравност.

Навън падаше мрак. Беше неестествено тъмно. Буреносни облаци скриваха последните лъчи на слънцето.

Шофьорът изруга и измърмори гневно под нос. Автобусът занесе, гумите изсвистяха и отстрани се вдигна водна стена. Една жена изпищя. Шофьорът умело завъртя волана, като кръстосваше ръце върху него, отби вдясно и спря на сантиметри от пропастта. Отляво се промуши малко бяло рено с включени на дълги светлини фарове. Мина почти по ръба на бездната и ускори.

Автобусът бе затънал. Шофьорът включи двигателя, премести тежкия скоростен лост и върна автобуса обратно в средата на шосето. След следващия завой пътят се стесни. Вляво се виждаха светлинките на село, а в дефилето се бяха сгушили бели къщи. Гледката беше замъглена от проливния дъжд. Успоредните жълти лъчи на предните фарове танцуваха в мрака. Шофьорът натисна газта. Километражът показа 90 километра. Каменната стена отдясно прелетя покрай прозорците, окъпана в сиво.

Правият участък продължи още половин километър, а след това шосето изви рязко надясно. От там нататък серия остри завои водеха към къс тунел под скалата. От другата му страна следваше дълъг полегат склон, който водеше към магистралата и летището.

Километражът показа 100 километра. Пътниците нервно се спогледаха. Възрастен мъж понечи да стане, за да говори с шофьора, но жена му го дръпна да седне.

— Не ставай глупав — сопна му се тя. — Само ще го ядосаш.

Иззад завоя на трийсетина метра напред се появиха светлините на лека кола.

Шофьорът на автобуса веднага разбра, че не може да направи нищо. Натисна спирачките, но те не зацепиха. Превозното средство почти не намали скоростта си. Шофьорът натисна спирачките по-силно, макар да знаеше, че така автобусът ще занесе и ще катастрофира.

Предната лява гума удари изпъкнал участък на асфалта. Шофьорът се опита да изправи автобуса, но превъртя кормилото прекалено и отиде много надясно. Външното огледало за обратно виждане се разби в скалата. В тясната пролука между канарата и автобуса полетяха парчета стъкло и пластмаса. Рикоширал метален болт влетя през прозореца и се заби в окото на пътничката от място 23Б — млада жена на меден месец. Прониза мозъка й, излезе близо до дясното й ухо и изкара през дупката парче от черепа й.

Шофьорът се паникьоса и скочи върху спирачката. Задната част на автобуса почти се отдели от пътя. Предното окачване изтрака и бронята задра в асфалта. Автобусът се плъзна по мокрия път и задницата занесе. Отстрани се вдигна висока водна стена и автобусът се заби в идващата отсреща кола. Автомобилът се преметна и почти се разпадна, когато се приземи. Шасито се отдели, смачка се в скалата и отскочи към пропастта.

Автобусът продължи да се пързаля по пътя и предницата му се удари в един голям камък. Откърти парче скала с големината на топка за боулинг и то прелетя през предното стъкло, обезглави шофьора и размаза черепа му в металната преграда зад седалката. Прозорците се счупиха и пътниците се запремятаха като дрехи в сушилня. Въздухът се изпълни с хрущене на метал и писъци.

Тресящият се автобус отскочи от скалата и се завъртя. Удари се в една канара, полегна настрана и се претърколи в пропастта.