— Все ще ни хрумне нещо — рече уверено Кале и се намести удобно, доколкото позволяваха условията.
Разпитът при Йонте продължаваше.
— Пленнико, давам ти последен шанс да спасиш жалкия си живот — заяви Сикстен и дръпна доста грубо ръката на Андерс. — Къде скрихте Великия Мумрих?
— Съвсем напразно питаш! — отвърна Андерс. — Белите рози са сложили могъщата си ръка на Великия Мумрих от незапомнени времена. Вие никога няма да го откриете, по-добре си тегли ножа — добави той не толкова тържествено.
Кале и Ева-Лота кимаха одобрително от наблюдателния си пункт. Сикстен, Бенка и Йонте обаче изглеждаха истински ядосани.
— Ще трябва да го затворим за през нощта в моя гараж, за да омекне — рече мрачно Сикстен.
— Ха-ха — отвърна му Андерс. — Като Кале и Ева-Лота, така ли? Както чух, те успели да се измъкнат за не повече от пет минути. Смятам да последвам примера им.
Червените рози като че ли се замислиха. За тях оставаше загадка как Кале и Ева-Лота бяха успели да се измъкнат от затвора си. Изглеждаше направо свръхестествено. Пред Андерс обаче те се правеха на невъзмутими.
— Само не си въобразявай, че си царят на бегълците — рече Сикстен. — Там, където ще те затворим, там и ще си останеш. Но първо искаме да научим от теб още нещо за този таен език. Ще ти намалим наказанието, ако ни дадеш шифъра.
— Изключено — заяви Андерс.
— Не бъди толкова упорит — опита Сикстен с добро. — Ти можеш все пак да кажеш нещо. Моето име например. Как се казвам на вашия език?
— Дод рор ъ вов нон и кок — отвърна с готовност Андерс и се подсмихна презрително, за да покаже на Сикстен, че това е страшна обида. Колкото и да се изкушаваше, той не посмя да преведе думата — иначе щеше да даде на врага ключа към езика на разбойниците. Затова само се подсмихна иронично още веднъж, а отвън на покрива неговите другари се съгласиха с него от все сърце. Предводителят им сигурно много щеше да се зарадва, ако знаеше това. Но засега нито той, нито червените предполагаха, че си имат публика.
Сикстен заскърца със зъби в безсилна ярост. Положението започваше да става трагично, а несвързаните звуци на тайния език нажежиха до бяло гнева на червените. Те бяха пленили белия предводител, но сега не знаеха какво да правят с него. Той не искаше да издаде тайните, а розите, които бяха рицари, в никакъв случай не биха паднали дотам да прилагат телесно насилие, за да изтръгнат признания. Те често се биеха, така че хвърчеше перушина, но това се случваше само в честна схватка отвън на бойното поле. Но да се нахвърлят трима срещу един върху безпомощния пленник, това не биха направили в никакъв случай.
Но дали пленникът беше наистина толкова безпомощен? Самият той си седеше там и размишляваше върху създалото се положение. И когато стигна до края на размишленията си, той скочи внезапно и неочаквано от стола си и се метна към вратата в отчаян опит да се озове на свобода. Но опитът се провали най-жалко. Само след секунда в беглеца се вкопчиха три чифта яки момчешки ръце и го върнаха енергично на стола.
— Ти какво си мислиш — сопна му се Сикстен. — Че ще се измъкнеш лесно оттук. Ще бъдеш свободен, когато кажа аз, нито минута по-рано. А дотогава ще минат сигурно още няколко години. Впрочем, къде скрихте Великия Мумрих?
— Да, да, къде значи е Великия Мумрих — намеси се и Йонте и бодна подканващо Андерс в кръста.
Андерс се изкиска и се изви като гъсеница. Той имаше страшен гъдел.
Щом Сикстен разбра това, триумфална усмивка проясни лицето му. Той беше благородник на Червената роза и не можеше да си позволи да измъчва пленници. Но беше ли казано някъде, че не бива да ги гъделичка? Той направи опит като забоде показалец в стомаха на Андерс. Опитът беше неочаквано сполучлив. Андерс изпръхтя като хипопотам и се преви на две. Сега червените се оживиха и се нахвърлиха дружно върху жертвата си. А белият предводител стенеше, кискаше се и не можеше да си поеме дъх от смях.
— Къде скрихте Великия Мумрих? — попита отново Сикстен и загъделичка Андерс между ребрата.
— Ау, ау, ау — задъха се Андерс.
— Къде скрихте Великия Мумрих? — Бенка го загъделичка най-коварно по петата.
Отговорът беше нов пристъп на смях.
— Къде скрихте Великия Мумрих? — сега Йонте опита дали Андерс има гъдел в свивката зад коляното.
— Предавам се — Андерс. — Навън в прерията… при имението… има един… ох… малък път…