Глава 10
Батутът е видял и по-добри дни, както и малката обрасла оранжерия от лявата страна на терасата. Вдясно мократа трева се простира до задната стена на лъскав метален гараж — сами по себе си тия неща, вероятно са много практични, но по никакъв начин не пасват на бялата модернистична сграда. Тулин се отправя към далечната част на градината. От другата страна на живия плет се виждат прожектори и силуети на полицаи в униформи и експерти в бяло. Тя си проправя път през гъсталаци от храсти и дървета с жълти и пурпурни листа и стига до детска площадка. Лъч светлина проблясва многократно под дъжда, близо до очукана детска къща за игри и отдалеч вижда Генц оживено да фотографира подробности от местопрестъплението.
— Успя ли да намериш нещо?
Саймън Генц откъсва поглед от обектива, но когато вижда Тулин, той се усмихва за кратко. Генц е на около тридесет и пет, атлетичен: говори се, че само тази година той вече е изминал пет маратона. Той е и най-младият шеф, който катедрата по криминалистика някога е имала, а за Тулин той е и един от малкото колеги, в чието мнение се вслушва. Мъж с остър ум, обичащ работата си — затова тя наистина го уважава. И го държи на разстояние, само защото няколко пъти й е предлагал да направят заедно сутрешен крос, което тя не можеше да си представи. За девет месеца работа в отдела за разследване на престъпления срещу личността, Ная бе установила някакви отношения единствено с Генц. Но последното нещо, за което смяташе, че е най-малко секси, е да има романтична връзка с колега.
— Здрасти, Тулин. Не много. Дъждът прави нещата трудни и са минали доста часове откакто се е случило.
— Между другото, знае ли се нещо за времето на убийството?
— Все още не. Медицинският екип ще пристигне скоро. Но мога да кажа, че дъждът е започнал около полунощ и, струва ми се, тогава се е случило. Ако е имало следи на мястото на убийството, сега всички те са напълно измити. Въпреки че ние, разбира се, ще продължим търсенето… Искате ли да я погледнете?
— Да, благодаря Ви.
Безжизнено тяло в седнала поза на тревата, скрито от бял полиетилен, хвърлен върху него от криминалистите, бе подпряно на един от двата стелажа, които подпират покрива на къщичката. А наоколо картината е доста живописна, с червени и жълти листа от влачещи се растения и храсти на заден план. Генц внимателно повдига бялото покривало, разкривайки трупа на жената. Тя седи извита като парцалена кукла. Облечена само по бельо, което някога е било бежово; цялата мокра от дъжда и с множество петна от алена кръв. Тулин се приближи и клекна, за да види по-добре тялото. Лицето на Лора Киер е обвито със стегнато черно тиксо. Лентата преминава през застиналата й отворена уста и се скрива в задната част на главата с мокра червена коса. Едното око е извадено, така че се вижда очното дъно, а другото мъртво гледа право напред. По синкавата кожа, безброй прорези, разкъсвания и подутини. Краката й също бяха разкъсани и кървави. Ръцете й бяха вързани стегнато със скоч лента в областта на китката, заровени под малка купчина паднали листа пред коленете. Тулин трябваше само да погледне тялото на жертвата, за да разбере защо възрастният полицай е повърнал. Въпреки че, обикновено, гледката на мъртвец не й причинява гадене. Работата в отдел убийства не предполага емоционално отношение към смъртта и ако някой не е в състояние да превъзмогне чувствата си, тогава е по-добре да смени професията. Но трябва честно да се каже, че Тулин никога досега не е виждал труп на мъж, който е бил обезобразен до такава степен, както жената облегната на къщичката за игри.
— Ще го чуете от съдебния лекар, разбира се, но според мен някои от нараняванията предполагат, че в даден момент тя се е опитала да избяга между дърветата. Или далеч от къщата или обратно към нея. Но е било тъмно и сигурно е била твърде слаба след ампутацията, която съм сигурен, че е направена преди да бъде подредена така.
— Каква ампутация?
— Подръж това…
Генц разсеяно й подаде голямата камера със светкавица, отиде до трупа, клекна и с помощта на цилиндричния си фенер, като лост вдигна вързаните ръце на жената. Трупът вече беше вкочанен, замръзналите ръце механично се поддадоха на движението на Генц и Ная видя, че дясната ръка на Лора Киер всъщност не е скрита от падналите листа, както си помисли първо. Не, ръката беше отделена от пред мишницата точно под китката, където краищата на отрязани кости и сухожилия стърчаха от неравна чудовищна рана.
— В момента приемаме, че това се е случило тук, на местопрестъплението, тъй като в гаража или в къщата няма следи от кръв. Разбира се, помолих моите хора внимателно да проверят гаража за наличието на лента, градински и други инструменти, но засега няма резултати. И изненадващо е, че никъде не намерихме отрязаната ръка, въпреки че не спираме търсенето.