Мариус отвори входната врата. Антрето тънеше в мрак. Миришеше на влага, на плесен и на още нещо, ала се затрудняваше да го определи.
— Йорум! Полицията е!
Не получи отговор. Отнякъде обаче се чуваше течаща вода. Мариус влезе в кухнята. Момичето, в тийнейджърска възраст — към шестнайсет-седемнайсетгодишна седеше на стол до масата за хранене, а остатъците от зверски обезобразеното й лице лежаха, странично натопени в купа с овесена каша. Върху застлания с балатум под от другата страна на масата лежеше още едно безжизнено тяло — на младеж, малко по-голям от момичето, с голяма огнестрелна рана в гърдите. Главата му беше опряна на готварската печка под невъзможен ъгъл. Мариус Ларсен се вцепени. Не виждаше мъртъвци за пръв път — то е ясно, — но с такава касапница никога не се бе сблъсквал. За миг изпадна в ступор. После намери сили да извади служебния си пистолет от кобура на колана.
— Йорум?
Продължи нататък, викайки стопанина по име. Държеше пистолета насочен напред. Все още никакъв отговор. Следващият труп намери в банята. Този път се наложи да си запуши устата с ръка, за да не повърне. От крана над ваната бликаше вода. Тя отдавна беше пълна до ръба и водата преливаше. Плискаше по плочките, стичаше се към решетката на сифона и се смесваше с кръвта. Гола жена — най-вероятно майката — лежеше в сгърчена поза на пода. Едната й ръка и единият крак бяха отсечени. По-късно в експертизата от аутопсията щеше да пише, че са отсечени с брадва, с която на жената са нанесени множество удари. Първо, докато е лежала във ваната, а после — докато, в опит да се измъкне, е лазила по пода. Щяха да бъдат отбелязани и още уточнения: в началото жертвата се е опитвала да се отбранява с ръце и крака и по тази причина те целите са накълцани. Лицето й е обезобразено до неузнаваемост, защото убиецът е натрошил черепа й с брадвата.
Мариус Ларсен за малко да изпадне в пълно вцепенение, но с периферното си зрение улови слабо движение. Полускрита зад захвърлената в ъгъла завеса за баня, се очертаваше фигура. Мариус предпазливо повдигна завесата. Момче. Разчорлена коса, към десет-единадесетгодишно. Лежеше безжизнено и окървавено, но крайчето на завесата, залепнало над устата му, лекичко и ритмично се повдигаше. Мариус се наведе над детето, дръпна завесата, сграбчи вяло отпуснатата му ръка и потърси пулс. По ръцете и краката на малкия имаше прорезни рани и одрасквания, тениската и боксерките му бяха опръскани с кръв. До главата му лежеше захвърлена брадва. Мариус напипа пулс и бързо се изправи.
В дневната затърси трескаво телефона и в паниката преобърна пълен пепелник. Пепелта се изсипа на пода. Свърза се с участъка. Вече бе преодолял вцепенението и можеше да даде адекватни разпореждания. Линейка. Няколко екипа на място. Тревога. От Йорум няма следа. Да тръгват веднага! Бързо! Затвори. Първата му мисъл беше да се върне при детето в банята, но изведнъж се сети, че семейството има още едно дете — близначка на живото момче.