— Нищо важно. Благодаря.
Зачака, махайки на дъщеря си, която изтича в училището. Тя усети как дъждът започва да прониква през палтото й и докато вървеше по пътя, осъзна, че не може да чака до вторник за срещата. Притича през движението, но когато стигна до колата и отвори вратата, внезапно усети, че я наблюдават. От другата страна на кръстовището, през безкрайната редица от автомобили и камиони, тя забеляза очертанията на фигура — но докато колоната от автомобили се изтегли, фигурата вече я нямаше. Отърсвайки се от чувството, Тулин се качи в колата си.
Глава 5
Просторните коридори на полицейския участък отекват от стъпките на двамата мъже, докато преминават покрай група детективи, тръгнали в обратна посока. Ниландер, ръководител на отдела за тежки престъпления, ненавижда разговори като този, но знае, че вероятно това ще е единственият шанс, който ще получи за деня, така че той преглътна гордостта си и вървеше в крак със заместник-комисаря, както едно тъпо изречение следва друго.
— Ниландер, трябва да затегнем коланите. Същото е с всичките ни отдели.
— Беше ми казано, че ще имам на разположение повече офицери…
— Въпрос на време е. В момента Министерството на правосъдието е решило да разработи основно други ведомства. Те си поставят амбициозната задача: да направят SC3 най-добрия отдел за кибер престъпления в Европа и следователно насочват ресурсите преди всичко там.
— Това не означава, че моят отдел трябва да страда. В крайна сметка, са ни нужни двойно повече в последни…
— Не съм се отказал напълно, а и ти осигурих малко помощ, знаеш.
— Каква помощ. Един-единствен следовател, който ще е тук няколко дни, защото Европол го е изхвърлил, не се брои.
— Не, той вероятно ще остане по-дълго с нас, в зависимост от ситуацията. Освен това министерството би могло да направи точно обратното — като цяло да намали щатния персонала, така че в момента трябва да извлечем позитив от всичко това. О’кей?
Заместник-комисарят направи пауза, обръщайки се към Ниландер, за да подчертае думите си, а Ниландер е на път да отговори, че не е о’кей, по дяволите. Той се нуждае от повече хора, както му обещаха, но вместо това го заобиколиха, заради този шибан NC3. И използват Националния център за кибер престъпления, за да оправдаят съкращението на офицери. На всичкото отгоре, бюрократите в министерството му се подиграха, изпращайки някакъв съмнителен детектив, който е в немилост в Хага.
— Имате ли минута? Тулин се появи зад гърба на Ниландер и заместник-комисарят използва прекъсването, за да се вмъкне през вратата на заседателната зала и да я затвори зад себе си. Ниландер се заглежда за кратко след него, после се обърна и тръгна.
— Нямам време за този разговор в момента, а и ти нямаш. Не съм сляп за способностите ти, но ти си най-младият детектив, който някога е стъпвал в този отдел, така че е рано да се целиш към лидерско място на екип или каквото и да е друго.
— Не искам да съм лидер на екип. Имам нужда от препоръка за NC3. Ниландер спря и я погледна. — NC3. Отделът за кибер престъпления…
— Да, знам кой е. И защо?
— Защото мисля, че задачите в NC3 са по-интересни.
— По-интересни от кои…?
— От никой. Аз просто бих искала…
— По принцип вие едва сега започнахте. NC3 не приема случайни хора, така че няма смисъл да се опитвате.
— Те специално ме помолиха да кандидатствам.
Ниландер се опитва да скрие изненадата си, но веднага разбра, че тя казва истината. Той огледа дребната жена, стояща пред него. На колко години е? Двадесет и девет, тридесет, някъде там? Малката странна птичка не е това което изглежда. Самият той отначало я подцени, докато не откри способностите й на млад сътрудник. Онзи ден той анализира персонала на отдела и раздели своите детективи и оперативни лица на екипи — А и Б, а Тулин, въпреки нейната възраст, беше едно от първите, които той постави в екип А, заедно с опитни следователи като Янсен и Рикс, натоварени да координират работата на целия отдел. И Ниландер смяташе да я назначи за лидер на екипа. Той нямаше предпочитания към женските детективи и нейната близост и непристъпност не му харесваше много, но Тулин беше по-умна от повечето му подчинени и изпълняваше всичко поверено й с такива темпове, че много по-опитни служители изглеждаха, като че стоят на едно място. По всяка вероятност тя смята техническото оборудване на отдела по-подходящо за каменната ера и споделяйки в случая своите виждания, Ниландер осъзна колко много отделът се нуждае от такива фенове на цифровите технологии като нея, за да бъде в крак с изискванията на времето. Ето защо той използва някои от техните разговори, за да й напомни, че все още има жълто около устата си и няма накъде да бяга от отдела.