Вървяха напред, а спомените в главата му оживяваха. Приятелите му очакваха да ги води, а може би и да ги спаси в случай на опасност. Но никой не го беше обучавал да спасява хора. По челото му избиха ситни капчици пот. Беше допуснал глупостта да доведе тук трима души, които по всяка вероятност щяха да загинат. В Планината на смъртта.
Райнке и Питърс потеглиха към Планината на смъртта веднага след като чуха декларацията на „Шария“ и изявлението на Хамилтън. Оставиха колата си на тясна отбивка край пътя и навлязоха в гората. Не след дълго стръмната пътека ги изведе на полянка, в центъра на която се издигаше огромен, обрасъл с шубраци скален къс, откъртил се бог знае кога от сипея над главите им. Двамата бързо го заобиколиха, след което Питърс уверено размести шубраците и се изправи пред малка метална врата, вградена направо в скалата. Това беше един от входовете, които водеха към Планината на смъртта.
Питърс вдигна желязното капаче, под което се показа решетката на малък репродуктор с бутон.
— Аз съм, заедно с Тайлър — извика той. — По-бързо, защото нещата излизат от контрол!
После спусна капачето и отстъпи крачка. Масивната ключалка щракна в момента, в който иззад близката купчина камъни изскочиха три фигури и мълниеносно се стрелнаха напред. Тайлър Райнке и Уорън Питърс се строполиха на земята с прерязани гърла. Капитан Джак се появи иззад противоположния край на скалата и се надвеси над тях. Двамата агенти не бяха успели да издадат нито звук, за да предупредят колегата си вътре.
Още няколко души напуснаха прикритията си и се присъединиха към него. Той им кимна и се насочи към вътрешността на отлично замаскирания обект.
65
Отрядът на капитан Джак се състоеше от единайсет севернокорейци с добре заслужена репутация на жестоки убийци. Вкарването им в страната не беше особено трудно — пристигнаха като членове на южнокорейска група за обмяна на опит в технологичната сфера. А и азиатците влизаха в САЩ значително по-лесно, отколкото арабите.
Но въпреки качествата на хората си капитан Джак си даваше ясна сметка за способностите на Том Хемингуей и това го накара да раздели отряда на две, вземайки със себе си само двама души. С очите си беше видял какво умее този човек в ръкопашен бой.
В момента Хемингуей положително бе разбрал, че става нещо нередно, и вероятно вземаше мерки. Това беше причината за разделянето на две групи, които да раздвоят вниманието му и в крайна сметка да го обкръжат и ликвидират. Ръкопашен бой не се предвиждаше. Корейците получиха заповед да надупчат с куршуми Том Хемингуей в момента, в който го притиснат до стената.
Старите луминесцентни тръби на тавана примигнаха и угаснаха. На тяхно място блесна кратко ослепително сияние, което принуди членовете на отряда да прикрият очите си с длани. В мига, в който свали ръката си, капитан Джак успя да зърне някакъв крак, който сякаш изскочи направо от стената. В следващата секунда един от хората му изпъшка и се строполи по очи. Другият кореец зад него получи страхотен удар, политна назад и се блъсна в самия него. Вкопчени един в друг, двамата се затъркаляха по пода. Осланяйки се на опита си, капитан Джак остана проснат по корем, измъкна пистолета си и започна да стреля. Докато куршумите свистяха по посока на невидимия нападател, в свободната му ръка се появи още един пистолет, който влезе в действие в мига, в който пълнителят на първия се изпразни. Но откосите му просто рикошираха в стената.
Задъхан и изпотен, той скочи и светкавично смени пълнителите. Беше замаян от силата и внезапността на нападението въпреки големия си тренинг в подобен род сражения. Направи му впечатление, че и двамата корейци продължаваха да лежат неподвижно.
Внимателно протегна крак и обърна по гръб онзи, който се беше блъснал в него. Вратът му се оказа така строшен, че прешлените бяха пробили кожата. Неволно докосна гърлото си. Даваше си ясна сметка, че Хемингуей би могъл с лекота да убие и него, но не го беше сторил. Очите му се преместиха към другия кореец. Носът му беше смазан с такава сила, че костите и хрущялите бяха проникнали в мозъка. Сякаш бе улучен от артилерийско гюле.