— Да.
— Ще те помоля да идеш с Джон Кларк. Той ще те закара във фермата си в Мериленд за днес. Трябва да знам, че си в безопасност, където онези не могат да стигнат до теб.
— А ти?
— Аз трябва да ида някъде.
— Да идеш? Шегуваш се.
Джак знаеше, че това не изглежда никак добре.
— Много е важно. Ще ти обясня всичко, когато се върна, след няколко дни. И тогава решавай дали ми вярваш. Тогава ще те изслушам за всичко. Можеш да ми разкажеш за онзи Липтън, който според теб е от ФБР…
— Дарън Липтън наистина е от ФБР, Джак.
— Както и да е. Ще го обсъдим. Само казвам, че трябва да опитаме да си вярваме. Моля те, иди с Джон и нека той се погрижи за теб.
— Трябва да говоря с Мери Пат.
— Джон и Мери Пат са приятели отпреди да се родиш. Засега трябва да се снишим — още е рано за Мери Пат.
— Но…
— Повярвай, Мелани. Само няколко дни.
Тя изобщо не изглеждаше доволна, но след малко кимна.
Кларк замина с нея в колата на Джак. Той знаеше едно езеро, в което можеше да я захвърли, и Санди вече караше натам, за да ги прибере.
Джак се качи в пикапа на Джон и тръгна към летището при „Гълфстрийм”-а на „Хендли Асошиейтс”, който трябваше да го закара в Хонконг.
ШЕСТДЕСЕТ И ЧЕТИРИ
Доминик, Сам и Динг се срещнаха със своя водач във фоайето в седем сутринта, за да идат на „културната екскурзия”, както я наричаха в правителствените медии.
Водачът се представи с името Джордж. Тримата знаеха, че този дружелюбен мъж е и обучен информатор на китайското разузнаване. Той щеше да ги води днес.
Щяха да идат в частта от стената в Мутиен’ю, на седемдесетина километра северно от Пекин. Още преди водачът им да ги отведе до закрития подход за коли пред хотела и да ги качи в очакващия ги там микробус, обясни на грапав английски, че са постъпили разумно, като са поискали да видят тази част от стената, тъй като останалите журналисти са избрали по-близката част, която, за съжаление, била променена много през последните години заради ремонти.
Чавес кимна и се усмихна, като се качи в микробуса и каза с испански акцент, който според него не звучеше особено аржентински, нито пък беше кой знае колко необходим, че неговите спонсори са предложили да посети тази част на стената, за което им е благодарен, защото тя е тема на статията им.
Всъщност Чавес не даваше пет пари за Великата китайска стена. Нито пък за нейната част при Мутиен’ю или където и да било другаде. Да, ако се намираше тук на почивка с жена си и сина си, вероятно щеше да е удивително интересно да я види. Но в момента изпълняваше операция, а тя не включваше посещение на стената.
Той поиска пътуването до това място по съвет на човека от „Червената ръка”.
Динг реши, че „Червената ръка” имат план да го отделят с колегите му от водача и шофьора. Друга информация нямаше и трябваше да се довери на банда криминални престъпници, на които нямаше вяра и към които не изпитваше уважение. Но залогът за тази мисия беше толкова голям, че той, Доминик и Сам решиха да тръгнат с адски големи надежди, че „Червената ръка” може да направи нещо, за да ги отърве от правителствения водач, без в същото време да ги убие.
Сам Дрискол бутна по коляното Динг, който седеше до него в задната половина на микробуса. Динг го погледна, а след това проследи погледа му към таблото на колата, близо до предното стъкло. Присви очи, за да види какво точно има там и накрая забеляза малък микрофон. Вероятно тук някъде имаше и камера. Китайците ги наблюдаваха — ако не в този момент, вероятно щяха да гледат запис на инцидента, който „Червената ръка” бяха подготвили.
Динг побутна Карузо и се наведе към ухото му.
— Камери и микрофони, тапо. Каквото и да става… не излизай от ролята — прошепна той.
Доминик не реагира. Вместо това се загледа навън към сивите хълмове и сивото небе.
Докато приказливият им правителствен водач от отдел „Пропаганда” дърдореше непрекъснато за всичко, от качеството на шосето, по което се возеха, и високата реколта пшеница от нивите около тях, до удивителния строителен подвиг — Китайската стена, Чавес поглеждаше небрежно назад през рамо. На петдесетина метра от микробуса видя черна кола с две врати, която ги следваше. Двамата мъже на предните седалки бяха облечени като правителствения им водач.
Изглежда, бяха въоръжени представители на министерството със задача да не позволяват протестиращи, крадци или други неприятности по шосето да притесняват чуждестранните медии.