Коваленко се нуждаеше от някакъв коз и изигра единствената си карта.
— СВР знае всичко за вас. Те ми позволиха да продължа да ви помагам, но аз се отказвам сега и се махам. Можете да пратите китайския си екип убийци след мен, но аз ще се върна при бившите си работодатели и те ще…
— Бившите ви работодатели в СВР ще ви убият в мига, в който ви видят, господин Коваленко.
— Не ме слушате, Център! Аз се видях с тях и те казаха…
— Срещнахте се с Дьома Апиликов на двадесет и първи октомври в парка в „Дюпонт Съркъл”.
Коваленко рязко замълча. Стисна с длани краищата на бюрото така силно, че имаше чувството, че ще го счупи.
Центъра знаеше.
Центъра винаги знаеше.
И все пак това не променяше нищо. Коваленко отговори:
— Така е и ако смятате да направите нещо на Апиликов, ще си имате работа с целия отдел от нелегални.
— Да правя нещо на Апиликов? Господин Коваленко, та аз притежавам Дьома Апиликов. Той работи за мен и ми дава информация за комуникационните технологии на СВР от около две и половина години. Аз го пратих при вас. Виждах, че губите своята енергичност след случая в Джорджтаун. Знаех, че мога да ви върна в програмата така, че да изпълнявате заповеди, само ако ви накарам да смятате, че с усилията си ще си спечелите славно завръщане в СВР.
Коваленко се свлече от стола си, седна на пода и сви глава между коленете си.
— Слушайте ме много внимателно, господин Коваленко. Знам, сега мислите, че нямате стимул да следвате нарежданията ми. Но грешите. Преведох четири милиона евро в банкова сметка в Крит и парите са ваши. Невъзможно е да се върнете в СВР, но с четири милиона евро ще можете да направите много с остатъка от живота си.
— Защо да ви вярвам?
— Помислете за нашите отношения. Лъгал ли съм ви някога?
— Шегувате ли се, мамка му? Разбира се, че…
— Не. Аз карах други да ви заблуждават. Но аз не лъжа.
— Добре тогава. Дайте ми кода за достъп до сметката.
— Ще ви го дам утре сутринта.
Коваленко продължи да зяпа пода. Не му пукаше за парите, просто искаше да се освободи от Центъра.
— Защо не ми го дадете сега?
— Защото имате още една задача. Една много важна задача.
Руснакът, който седеше на пода на приземния апартамент в „Дюпонт Съркъл”, въздъхна продължително.
— Защо ли не се изненадвам, мамка му!
Президентът Райън едва се държеше на краката си в пет следобед, след като беше станал в три сутринта. Денят се оказа пълен с дипломатически и военни кризи и често успехът в едно място страдаше от спънки в друго.
В Южнокитайско море двойка китайски щурмови вертолети Z–10 бяха свалили два хеликоптера на виетнамските ВВС, които следяха какво става в изключителната икономическа зона на Виетнам. След час и половина няколко роти парашутисти от Народната освободителна армия скочиха в Калаян, малък филипински остров с постоянно население от триста и петдесет души, но с писта, дълга километър и половина. Те завладяха пистата, като убиха седем души, и след няколко часа започнаха да приемат китайски транспортни самолети.
Американски спътници също бяха засекли китайските самолети, които кацаха на острова.
Тайванският разрушител, улучен от ракетите „Силкуърм”, потъна в китайски води, но Народната освободителна армия беше разрешила на тайванците да влязат в китайската страна на протока, за да приберат оцелелите. Китай заяви, че действа в самоотбрана, а Джак Райън застана пред камерите в Белия дом, за Да изрази възмущението си от действията на Китай.
Обяви, че ще изпрати самолетоносача от клас „Нимиц” „Дуайт Д. Айзенхауер”, който се намираше в Индийския океан с Шести флот, още по на изток, до устието на тесния Малакски проток, през който минаваха осемдесет процента от нефта за Китай. Доводите му, представени с отмерен тон, показващ сила и спокойствие, доказваха, че Америка желае да осигури спокойствие за световната търговия в района, както и че самолетоносачът ще иде там просто за да гарантира това. Но не каза едно нещо — всички, които бяха наясно с търговията в океана, разбираха, че самолетоносачът ще спре потока нефт за Китай по-лесно, отколкото би могъл да гарантира безопасното преминаване на контейнеровози навсякъде в Южнокитайско море.
Определено жестът съдържаше заплаха, но представляваше премерен отговор предвид действията на Китай от последните няколко седмици.
Съвсем предсказуемо китайците побесняха. Техният министър на външните работи, безспорно най-големия дипломат в нацията от 1,4 милиарда души, избухна пред китайската национална телевизия и нарече САЩ световна сила, управлявана от престъпници. Председателят на Централната военна комисия Су Къцян направи изявление, според което Америка с постоянната си намеса във вътрешната сигурност на Китай ще доведе до незабавно и нежелано ответно действие.