Нежеланото действие настъпи в пет часа и пет минути следобед, когато неосигурената мрежа на Министерството на отбраната преустанови работа поради масивна атака за отказ на услугата. Цялата глобална мрежа за доставки на армията на САЩ просто спря да функционира, като я лиши от възможността да комуникира със своите бази, отдели, сили и системи.
В пет и двадесет и пет осигурената мрежа на Министерството на отбраната започна да се колебае и да създава проблеми с комуникацията. Обществено достъпните военни и правителствени сайтове спряха напълно или в тях се появиха снимки и видеозаписи на американски войници, убивани в Афганистан и Ирак — гнусна и жестока повтаряща се картина на избухващи джипове „Хамър”, жертви на снайперисти и пропаганда за джихад.
В пет и петдесет и осем минути започна серия киберкинетични атаки на съществено важна инфраструктура в Съединените щати. Мрежата на Федералната авиационна агенция спря, а в повечето големи градове по Източното крайбрежие спряха да работят системите на метрото. Мобилните телефони в Калифорния и Сиатъл не работеха.
Почти в същия момент помпите за лека вода в Ръсълвил, щат Арканзас, които подаваха вода под налягане в ядрената електроцентрала „Арканзас Нюклиър Уан”, спряха да работят и температурата около ядрото се повиши бързо, защото прътите с ядрено гориво излъчваха повече топлина, отколкото можеха да поемат парните турбини. Но когато реакторът достигна опасни стойности, системата за аварийно охлаждане сработи и предотврати кризата.
Джак Райън крачеше из Ситуационната зала, като изразяваше гнева си с движение вместо с думи.
— Някой може ли да ми обясни как, по дяволите, китайците могат да изключат оборудването в нашите ядрени централи?
Шефът на киберкомандването генерал Хенри Блум отговори по видеоконферентната връзка от своя кризисен център във Форт Мийд:
— Много фирми свързват компютърните системи на ядрените си централи към по-несигурни корпоративни мрежи с цел ефективност. Но здравината на веригата се определя от най-слабото й звено, а много от нашите звена отслабват, вместо да се засилват с подобрението на технологиите, защото вместо по-голяма сигурност се осъществява повече интегриране.
— Успяваме ли да опазим тайната за нападението срещу ядрената централа?
— Все още, сър. Да.
— Кажете ми, че сме очаквали това — каза Райън.
Шефът на киберкомандването отговори простичко:
— От доста време го очаквам. От десет години подавам документи, в които описвам точно това, на което сме свидетели днес. Обхватът за киберзаплахи в Америка и изобщо спектърът на възможните заплахи е огромен.
— Какво още можем да очакваме?
Блум отговори:
— Ще бъда зашеметен, ако се окаже, че системите на Уолстрийт работят нормално утре сутринта. Банковите системи и телекомуникациите са чудесни цели за нападение от тази величина. До момента електрическата мрежа не е атакувана, макар че е лесно. Подозирам, че скоро ни очакват големи прекъсвания на захранването в цялата страна.
— И ние не можем да ги спрем?
— Можем да отвърнем с каквито електронни ресурси не ни отнемат. Ще ни трябва време, за да отговорим на толкова голямо и добре координирано нападение. А има и друго нещо, което трябва да знаете.
— Какво?
— Мрежите, които не са спрени, например „Интелинк ТС” на ЦРУ, са под подозрение.
— Под подозрение, ли?
— Да, господин президент. От онова, което нападателите направиха досега, виждам какви са възможностите им. Всичко, което все още работи, е оставено, защото чрез него ни шпионират.
— Значи са проникнали в цифровия мозък на ЦРУ?
Блум кимна.
— Необходимо е да действаме с тази хипотеза — че имат постоянен достъп до всичките ни тайни.
Райън погледна директора на ЦРУ Кенфийлд и директорката на Националното разузнаване Фоли.
— Приемам коментарите на генерал Блум сериозно.
Фоли и Кенфийлд кимнаха.
След това Райън запита:
— Защо, по дяволите, сме толкова назад от китайците в киберсигурността? Дали и това е резултат на изкормянето на отбраната и разузнаването от страна на Ед Кийлти?
Генерал Блум поклати глава.
— Не можем да виним Ед Кийлти за това. Простият факт е, че Китай има милиони много умни хора, много от които са учили тук, в САЩ, а после са се върнали у дома, за да се захванат със съвременния начин на въоръжена борба срещу нас.