Гневен от вайкането на Дявола и от неговия безкраен егоцентризъм, Господ Бог влезе в плът и го прекъсна:
— Ако беше само това, нямаше да е толкова лошо… Ти мислиш само за себе си, макар да играеш второстепенна роля. Затова можеш да се утешиш с безплодните си проклятия. Нещата са много по-сложни. Провалът е в това, че Аз не мога да я прокълна, защото изпълнява стриктно моята воля.
— Така е — съгласи се Дяволът. — И после?
— Моето положение е по-тежко от твоето. Толкова съм смутен, че още не мога да осъзная всички възможни последици от това упорито послушание. Но чувствам, че те биха могли да бъдат доста сериозни. Трябва да се обърна за съвет към великия Изчислител, само той може да предвиди нещата. Да, трябва да поговоря с Омега. Да идем заедно, може би ще потрябваш.
Господ завари всички небесници в трескава възбуда. Вестта за праведния отказ на жената бе облетяла небесата със скоростта на мълния. В началото небесните умове бяха смутени, а когато не остана място за съмнения, всички бяха изненадани и възхитени като пред непостижимо чудо. По всички кътчета на небесния свод звучаха тръби и победоносно известяваха за нечуваното произшествие.
— Тя устоя пред Змията! — възхваляха серафимите.
— Тя устоя пред съблазънта и не вкуси забранения плод! Тя не е съгрешила! О, чудо, чудо! — възклицаваха херувимите и изпълваха пространството с трепета на възторжени крила.
Появата на Господ не успокои техния жар и Той застана пред великия Изчислител, съпроводен от пеещ и пърхащ кортеж. Когато уведомиха Изчислителя (той още не знаеше, защото не разбираше езика на тълпата), Омега омрачня.
— Господи, кажи първом на твоите пиленца да си затворят човките! — започна той. — Те изобщо не съзнават ситуацията, която, ако питаш мен, изобщо не заслужава тези адмирации.
Когато се възцари тишина, Изчислителя се захвана да потвърждава своите прежни прогнози.
— Господи, когато ти ми изложи главните направления на Своя план за природата на тези създания — мъж и жена, в които Ти възнамеряваше да вдъхнеш живот, и разказа за изпитанията, на които искаше да ги подложиш, аз направих съответните изчисления с обичайната за мене точност и получих познатия Ти вече резултат: вероятността от несполука е нищожно малка, веднъж на два-три милиарда опита. Тези цифри Те успокоиха. Твоята вяра в успеха беше почти пълна. Но Ти направи много повече опити, отколкото възнамеряваше. Това е вече тримилиардната жена, подложена на Твоето изпитание. Неуспехът е възможен и не противоречи на математическите резултати. Още един неуспех в близко бъдеще е малко вероятен.
— И Аз на това разчитам… — измърмори Господ. — Един фал ми стига…
— Ти си прав — продължи Изчислителя, — че този случай ни поставя в крайно деликатно положение. То е по-сериозно, отколкото предполагаш, защото Ти не знаеш всички противоречия… Признавам, аз също не ги знам, затова нека преди да предскажем бъдещето, първо да сумираме и анализираме изходните данни. Вероятно си казал на въпросните създания следното: „Яжте всички плодове от градината, особено от дървото на живота, и ще бъдете безсмъртни. Но не докосвайте дървото на познанието за добро и зло, иначе ще загинете.“ Прав ли съм?
— Да, така им казах.
— И въпреки всички очаквания, мъжът и жената постъпиха така, както им каза?
— Точно тъй. Но виновна е жената, не можех да предположа…
— Много важен момент! — прекъсна го Изчислителя. — Ти сигурен ли си, че никой не я е принуждавал? Че е действала по собствена воля, пренебрегвайки изкусителя?
— Бъди сигурен в това! — с ентусиазъм възкликна Господ. — Проблемът за свободата на избора е непоколебимият стълб на вярата. След обширни изследвания и яростни спорове на небесата и на всички земи изводът се оказа един и същ и неоспорим: жената е напълно свободна в избора си да съгреши или да не съгреши. Тази, която за наше нещастие избра второто, е точно толкова свободна в избора си, колкото и всички останали.
— Нещата започват да се изясняват — отбеляза Изчислителя. — Ако хората упорстват в своето послушание, то, първо, няма да узнаят що е добро и зло, и второ, ще бъдат безсмъртни.
— И това е неизбежно! Аз не мога да променям Своите повели.
— Така ще бъде с децата им и с децата на техните деца. Защото Ти си им повелил да се плодят и размножават. При тяхната дисциплинираност, пък и ще раждат без болки, мога да се хвана на бас, че те веднага ще намерят начин да се размножават бързо и без грях.
— И какъв е тогава изводът ти? — попита Господ нетърпеливо.
— Нужни са ми още умозаключения. Но веднага мога да предскажа, че по волята на случайността бързо ще стигнат и до онова, което на другите светове се смята за престъпление. И тъй като ще стане заради тяхното незнание и непорочност, Ти няма да можеш да ги наказваш.