Великият Изчислител млъкна за минута, потопен в бездна от силогизми, и накрая изрече:
— Ти самият не бива да действаш, нежелателно е. И въпреки това виждам още една, този път последна възможност.
— Каква?
— Когато отидох в градината да съблазня мъжа, нима не действаше Ти самият, макар и косвено? Но нямаше нищо против, нали? А ние още не сме използвали Твоята способност да съществуваш едновременно в три лица…
— Имаш предвид…
— Имам предвид… — бавно изрече Изчислителя. — Имам предвид Втората Ипостаса.
Бог Отец и Омега се гледаха дълго и мълчаливо. Първият беше видимо смутен от предложението, но Изчислителя продължаваше да настоява:
— След окончателния анализ на всички изходни данни, логиката и интуицията ми подсказват, че само Бог Син е достатъчно подготвен да ни изведе от омагьосания кръг.
— Ама това е невъзможно! — избухна Бог Отец. — Това са празни приказки! Синът е напълно неспособен да изпълни тази роля. Освен това не би се съгласил за нищо на света…
Тогава от небето се разнесе отдавна нечуван глас:
— А ще Ми позволиш ли да изразя Своето мнение?
Беше Втората Ипостаса Божия — Бог Син. Досега Той стоеше встрани от пререканията, но се намеси със Своя тих глас, в който се долавяше властност и дори нетърпение.
— Говори! — изрече Отец. — В края на краищата, в подобна ситуация Ти също имаш право на глас.
— Отец мой, струва Ми се, че не само имам право на глас, но и че този въпрос Ме засяга най-непосредствено. Защото ако на тази планета не бъде извършен първороден грях, Аз ще изпадна в същото глупаво положение, както и Ти.
— Прав е — съгласи се Изчислителя. — Ако няма грях — няма изкупление, ако няма изкупление — няма изкупител…
— За Мен няма да има място на планетата. Ще бъде невъзможно да се родя, да обичам, да страдам, да изтърпявам мъчения, да въздигам на престола папи… В действителност, Отец Мой, тази непорочна планета няма да узнае тайните на Моята религия, а значи хората там ще бъдат езичници, които, както предсказа Омега, ще се разселят по цялата вселена. И Ние не само ще го допуснем, но дори ще бъдем принудени да им помагаме, тоест да поощряваме победата на невярващите над християните, пълното унищожаване на истинната вяра. За разлика от Вас Аз намирам тези действия за неприемливи за Божия съд.
— Ти си абсолютно прав — рече Омега. — Тези данни се изплъзнаха от вниманието ми. Да, проблемът е невероятно сложен.
— И всичко заради това, Отец Мой, че някаква си не искала да вкуси от забранения плод! Недопустимо е и Аз се присъединявам към мнението на Омега: трябва да се направи всичко тя да съгреши. Аз на Свой ред съм готов да опитам ролята на изкусител.
— Сигурен ли си, че Си достатъчно подготвен? — попита Отец.
Синът се усмихна и се обърна към Изчислителя:
— Не е Моя работа да се хваля със скромните си подвизи, но обясни на Отца защо си спомни за Мен, защо смяташ, че имам повече шансове да постигна успех там, където другите не са успявали?
— Имам много доводи — отвърна Изчислителя. — Първо: Негова стихия са критичните ситуации. Доказал го е в множество безизходни случаи. Второ: благодарение на Него стана съвсем нормално нещо да се избягват ужасните последици. Помисли само как се объркахме първия път, нали Той спаси положението на земята и на небесата.
След дълга пауза Отец се съгласи с тези аргументи.
— Трето — продължи Омега, — в общуването с хора Той има такива знания, каквито ние нямаме. Точно сега това качество е най-необходимо. На Него нищо човешко не Му е чуждо. Той…
— Четвърто — намеси се Бог Син, — аз имам не само знания за хората, но и определен опит. Така де — изкупувам всякакви човешки грехове вече три милиарда пъти! А говорим за грях, нали?
— Това са различни неща — измърмори Отец.
— Дай воля на въображението си — отвърна Синът. — Признай, че и Дявола, и Омега, и Ти проявихте страхотна наивност във вашите несръчни превъплъщения. Змия, птица и какви ли не гадинки… Какви са тези съблазнители?! Пък и речите, които произнасяте — детинщини.
— Смятам, че Ти можеш да Му се довериш напълно — рече Омега. — Виждаш, вече има собствен план.
Господ обаче още се колебаеше. Разумът му подсказваше различни възражения.
— А не се ли подлагаш на опасност?
— Отец Мой — отвърна Синът. — Какво по-страшно може да ми се случи от страданията, които вече изпитах на три милиарда планети?
— Да бъде волята Твоя! — изрече Отец. — Върви да ни спасяваш… пак.
Една вечер, като се разхождаше из градината, жената видя изключително красив юноша, който стоеше под дървото на познанието за добро и зло. Като го забеляза, тя за пръв път в живота си трепна. Беше срещала какво ли не в тази градина, но нищо дотогава не й беше правило такова смущаващо впечатление. Внезапното поява на трето човешко същество я порази като гръм.