— За какво си мислиш? — най-сетне попита Морган.
— За един земеделец у дома, Юханес.
— Разкажи ми за Юханес. Тъкмо започнахме.
Морган усети, че времето спря. Бъдещето не съществуваше, имаше само настояще. Двамата с Ерки се намираха между четири стени от тъмно дърво, в сумрачна и уютна стая. Уискито гореше във вените му и той сякаш се носеше из въздуха.
Ерки си мислеше за Юханес: побелял, сбръчкан и съсухрен старец с изгаснал поглед. В очите му Ерки виждаше себе си, сякаш са роднини. Очи без надежда. И неочаквано той се качи на стълба.
— Пропи се. Съпругата му почина, а Юханес се стопи само за няколко месеца.
— Звучи като мама след смъртта на баща ми — изкоментира Морган.
— Пропи се. Наливаше се денонощно, без почивка, месеци наред. Хората чукаха на вратата му, за да го подкрепят, но той не искаше помощта им.
— И е умрял от алкохолно натравяне?
— Не. Най-сетне един ден се събудил изтрезнял след поредния запой, при който със свещеника си поделили бутилка ракия.
— Явно е бил готин свещеник.
— Видя ме и ме извика, но аз не спрях. Не го послушах и с бърза крачка минах през портата, а после се скрих зад оранжериите.
— Защо те е викал?
— Стига си ме нервирал. — Ерки се обърна и дръпна бутилката от ръцете на Морган. — Юханес си намери работа при свещеника като общ работник. Варосваше стените на църквата. Беше се качил на дълга стълба и работеше усилено. Ерки Юрма се приближи. Юханес не чу стъпките му, защото беше много зает с работата си, а и си свирукаше с уста, весел и изтрезнял. Тогава изпитах разочарование. Юханес бе заприличал на всички останали. Извиках му: Ей, ти, там горе! О, Исусе Христе, само да беше видял как подскочи той! Оттласна се от стената, подплашен от вика ми и стълбата описа голяма дъга. Юханес падна назад.
— О, не, мамка му!
— Удари се в най-горния камък. Останах загледан в счупената му глава. Краката му потръпнаха конвулсивно няколко пъти, а после всичко свърши. Скрих се зад един надгробен камък. Свещеникът довтаса веднага. Беше чул крясъците.
— И натопиха теб?
— Аз си бях виновен.
— Ерки, как е възможно да си такъв карък? Да не си роден на петък, тринайсети?
— После ме прибраха вкъщи.
— Какво им каза?
— Нищо. Нестор ме помоли да си трая.
— Нестор? — разтърка очи Морган. — Как си успял да се забъркаш в толкова много неприятности? Не ми стига акълът. А аз си мислех, че на мен не ми върви. А онази, дето са я намерили вчера? И тя ли е инцидент? Кажи си, както си е.
Ерки бавно обърна лицето към Морган.
— Нали вече ти казах. Нещата просто се случват.
— Това обяснение май е малко лековато, а? Ченгетата ще те разпитват. Трябва да си измислиш по-достоверен отговор.
— Аз съм вълна — драматично обяви Ерки. — Избухвам само веднъж.
— Ами да, точно това ще им кажеш, та да те върнат бързо в болницата. — Морган избърса челото си. — Боли ме носът — оплака се той.
— Можеш да си оправиш носа със силата на волята, ако се понапрегнеш — вдигна рамене Ерки.
— Така ли?
— С всичките си сили накарай възпалението да спре. Ще се излекуваш сам.
— Да не съм китаец. Не вярвам на такива глупости.
— Затова си болен.
— Защо ти не ме излекуваш? — иронично попита Морган. — Вече не мога да се напрягам. Отпуснат съм като желе.
— Трябва ти да го направиш.
— Как не се сетих — кисело отвърна Морган. — Ей, слушай — сети се той, — веднъж гледах един тип по телевизията. Счупи стъкло със силата на волята си. Изглеждаше страшно впечатляващо, но всъщност е само филмов трик.
— Какво толкова впечатляващо има да счупиш стъкло със силата на волята си — учуди се Ерки. — И аз мога да го направя. Стъклото се намира под постоянно напрежение. Не е никак трудно.
— Я виж ти! Защо тогава не тръгнеш на турне?
— Нямам желание.
— А кой те научи на такива мурафети?
— Вълшебникът от Сентръл Парк.
— Хубаво е, че имаш чувство за хумор. Ще ни е нужно.
— Знаеш ли какво можеше да прави той? Опъваше кожата на ръцете си, докато се напука.
— Хайде тогава да ми направиш някой фокус. Само недей да чупиш бутилката с уиски.
— Тук няма стъкла — замисли се Ерки. — Прозорците са изпотрошени.
— Май някой те е изпреварил.
— Но там са останали няколко по-едри парчета стъкло — Ерки посочи прозореца към двора.