Позна скъсените му панталони и тлъстото тяло. Вече разбра какво е носело хлапето в куфара, който стискаше здраво, когато хукна да бяга с обезумял поглед. Лък. Сега момчето го бе свалило и лъкът блестеше в червено на слънчевата светлина, а току-що изпратената стрела стърчеше от дясното бедро на Ерки. Не изпитваше болка. Ерки я хвана възможно най-близо до плата и стисна зъби. Измъкна я лесно — тя се приплъзна. Усети как нещо се откъсва, сякаш махна някаква щипка, стискала го досега. Момчето се обърна и си плю на петите.
Ерки направи нещо, което не си бе позволявал от години. Хукна след хлапето. По бедрото му се стичаше топла кръв. Каник се задъха, но от устата му не излезе и звук, докато тичаше през гората. След известно време пусна лъка. Никога не бе допускал подобно развитие на нещата, но сега лъкът го бавеше, а тъмната сянка на име Ерки Юрма му дишаше във врата! Постепенно Каник осъзна в каква сериозна опасност се намира. Силите му го напуснаха и за миг той се почувства изнемощял. Изгуби концентрацията си, започна да се препъва в клони и храсти. „Ако сега падна, всичко е свършено“ — помисли си той. Тичаше презглава, за да си спаси живота, защото искаше да се прибере в дома, при Маргюн и другите хлапета; при спокойното ежедневие в грозната сграда; при тежко дишащия Филип в съседното легло; при Кристиян, при мечтата да победи всички в първенството на Норвегия по спортна стрелба; при топлата вечеря и домашно приготвения хляб; при трепкащия екран на телевизора и спалното бельо, сменяно на две седмици. Изведнъж животът му стана толкова мил, искаше да се бори за него. Усещането беше съвсем ново и главозамайващо.
В този миг се спъна и се просна по лице в сухата трева. Не се отказа, продължи да се бори. Помъчи се да намери с какво да се защити, та да убие преследвача си, преди онзи да го е изпреварил! Разрови тревата, търсейки пръчка, но намери само сухи клонки. Нямаше дори камък, с който да го замери. Изтощен, Каник видя как животът му си отива безвъзвратно, как се изгубва пред очите му. Предаде се. Сви се на топка и остана легнал на земята. Не му беше минавало през ума, че е възможно да загине толкова млад. Напрегна последните си сили, за да се подготви за предстоящото. Стъпките на Ерки приближаваха. Най-сетне спряха до него. Та този тип беше напълно луд. Нямаше да се държи като нормален човек. Ето, това е най-лошото: да не знаеш какво да очакваш от него. Каник си припомни всички истории, които бе слушал за Ерки.
— Който се страхува от мечка, да не ходи в гората — прошепна Ерки.
Каник чу тихия му глас. Остана да лежи вцепенен на земята. Изглеждаше кажи-речи вече мъртъв. Нямаше какво повече да си кажат. Въпреки това Каник предпазливо извърна глава и зърна част от черния панталон на Ерки. Размяташе се насам-натам. Впечатляващо — явно раната не го притесняваше. Още едно доказателство за лудостта му. Сигурно изобщо не усещаше болка по тялото си, а какво оставаше за други страдания. Ерки беше безчувствен. „Да си луд — помисли си Каник, — означава да проявяваш пълна апатия към всичко наоколо.“
— Ставай.
Гласът на Ерки не прозвуча заплашително, а по-скоро леко учудено. Каник се изправи с усилие. През цялото време стоеше с наведена глава. Очакваше да му зашлеви шамар и искаше поне да посрещне удара с чело и слепоочие. Най-големият кошмар на Каник беше плесница по дебелата му буза. Струваше му се страшно унизително. Ерки обаче не го удари.
— Отивай в къщата — просто заповяда Ерки.
Не повиши глас и Каник го намери за доста заплашително. Така говорят садистите, които обичат да измъчват хора. Ясният глас на Ерки звучеше тихо и не се връзваше с външния му вид. Отблизо Ерки изглеждащо зловещо. Особено страшни бяха очите му. Каник не смееше да ги погледне. Отлагаше този миг, защото беше убеден, че това ще доведе до окончателната му кончина.
Отивай в къщата. Ерки се е крил там през цялото време. Изобщо не е тръгнал към Швеция, както съобщиха по радиото. Влизайки в къщата заедно с Ерки, Каник все едно прекрачи прага на царството на мъртвите. Вътре няма да се чуе, ако извика за помощ. Разтрепери се неудържимо. Ето, настъпи часът на наказанието за всичко, сторено от него.
Ако не си вземеш поука от грешките, не знам какво те чака за в бъдеще, Каник.
Бъдещето, което никога не го бе тревожило, не само че го застигна, ами и беше на път да се изпари. Вероятно ще умре в адски мъки. Каник се страхуваше единствено от болката. Тлъстините по тялото му се разтресоха от ужас. Само да можеше да изпадне в несвяст и да изчезне, да потъне бавно в пирена. Беше готов на всичко, за да избяга от този кошмар, но нямаше къде да се дене. Не припадна. Ерки чакаше търпеливо, защото беше уверен в победата си: Каник нямаше как да се измъкне.