След това Аргат направи забележителна кариера според сарксоските стандарти. Като повечето хора, той водеше кампаниите си през лятото, а през зимата се занимаваше с интриги и кроене на планове, сключваше споразумения с едни играчи и нарушаваше договорите си с други. Той печелеше някои битки, а други губеше, но все пак победите му бяха повече. Аргат си разбираше от работата. Една година Шел води сражение с него и го победи по същия начин, както направи и с Делмънд, а този факт изненада някои от местните хора. Армията на Аргат беше много по-многобройна от тази на Шел.
— Аргат не е изкуствено създаден герой за играта, нали?
— Не, той съществува реално, сигурен съм — отвърна Лийф. — Веднъж някой ми каза с какво се занимава в истинския живот. Много е вероятно Аргат да е поискал да си отмъсти на някого, който го е победил в честна битка.
— Но това би могло да бъде само напоследък — отбеляза Мегън. — Всички натирвания са станали през последните три години от съществуването на играта. Защо изведнъж ще иска да започне да си отмъщава?
— А защо не? — сви рамене Лийф. — Нещо вкъщи се случва. Нещата тръгват на зле. И изведнъж играта загрубява.
— Да, може би си прав, но нямаме никакви доказателства в подкрепа на подобно предположение — каза Мегън. — А Шерлок Холмс казва, че не е добре да се строят хипотези без достатъчно факти. Засега разполагаме само с косвени доказателства.
— Все отнякъде трябва да започнем — възрази Лийф. — Аргат ще свърши работа, освен ако нямаш нещо по-добро предвид.
— Не знам дали е по-добро — каза Мегън. — Мислех да отида до Минсар.
— Където беше последното натирване.
— Не толкова заради самото място, но там, както казват, сега се събират лешоядите. Командващият на една армия, колкото и малка да е, не изчезва, или не го натирват, без това да привлече вниманието. Там ще има голямо струпване на хора, докато положението не се изясни… докато не намерят нов господар, на когото да се закълнат във вярност или не решат да се разпръснат. Можем да узнаем много неща, щом всички отиват там, за да се запознаят с положението.
— Идеята не е лоша, но все си мисля, че трябва да проучим Аргат.
Мегън направи физиономия, с която искаше да покаже, че не възразява.
— И така, къде е човекът с главно А в момента?
— Познай?
— В Минсар? — Мегън го погледна заинтригувана. — Ти се шегуваш. Че какво ще прави той там? Минсар е твърде малък залък за него. Един свободен град едва ли би го заинтригувал. Аргат води кампании за завладяването на цели държави. Виж какво направи в Полумесеца и по на север и Провейс! Градът едва ли има голямо стратегическо значение за него. Дори реката, която минава там, не е плавателна.
— Никой не може да каже със сигурност какво прави той там — отвърна Лийф. — Може би мотивът му е просто отмъщение. В края на краищата Шел веднъж го е побеждавал. Сега там има вакуум във властта. Може би си мисли, че е настъпил моментът да я вземе.
— Не знам. — Тя поклати глава. — Аргат е известен с хитро скроените си планове. Защо ще прави нещо толкова очевидно?
— От нехайство — отвърна Лийф. — От самоувереност, че няма да бъде заловен.
— Е… може и така да е. Виж какво, съгласна съм с теб, все отнякъде трябва да започнем. — Мегън се огледа. — Тук на кого може да се поръча нещо за пиене?
— На дъщерята на кръчмаря. Баща й е зает.
Може би леката усмивка на Лийф накара Мегън да го стрелне за миг с поглед. Но той беше олицетворение на самата невинност, когато дъщерята на кръчмаря се приближи. Мегън си поръча чай. Когато й го донесоха, известно време остана замислена, отпивайки малки глътки. През това време Лийф наблюдаваше нещо, което ставаше под масата от дясната им страна.
— И как ще стигнем там? Пеша ли? Да не би навън да имаш коне? — попита го тя.
— А? — Лийф се огледа стреснато. — Не, не. Падам от конете.
— О!
— Да не би да можеш да яздиш?
Мегън направи кисела физиономия.
— Е, не съм кой знае колко добра. Нямам нищо против дългите преходи пешком, но все пак Минсар не е близо и не ми се иска да губим време.
— Тогава имаш късмет, че пътуваш с магьосник. Имам спестени около три хиляди мили.
Той със задоволство видя как Мегън с облекчение му се усмихна. Ако човек няма кон на разположение, за да пътува из Сарксос, или някакво друго превозно средство като например боклукчийска кола или някой кротък голям гущер, който да язди, тогава няма друг избор, освен да ходи пеш, а такова пътуване можеше да бъде безкрайно. По такъв начин създателят на играта ти предоставяше възможност да опознаеш по-добре неговия свят. Обаче играчите можеха да натрупват точки по време на играта вместо пари или власт, за да пътуват транзит, т.е. да добият способността просто да изчезнат от едно място и да се появят на друго. Това можеше да стане със съответното заклинание за пътуване транзит, което беше много просто и дори онези, които не бяха магьосници, можеха да се справят. Войските не можеха да се ползват от това улеснение. Според Родригес това би заприличало прекалено много на реалния живот. Обаче хора, които пътуваха мирно в компания на други, можеха да се възползват от тази възможност, за да отидат, където пожелаят.