— Не виждам причина да не се познаваме. В Сарксос стават толкова много случайни познанства, че никой няма да заподозре нещо. А и никой от нас не е толкова известен, че да привлече вниманието с пристигането си в някоя страна.
— Вярно — съгласи се Лийф. — Е, добре, можем да направим транзитирането оттук.
— Не оттук — каза Мегън и посочи към земята. — Освен ако не искаш да отнесем с нас тази голяма купчина отходен материал от овцете.
— О! — Лийф се премести няколко крачки встрани. — Така.
— Колко голям е обхватът на транзита?
— Пет стъпки в диаметър. Готова ли си? Тръгваме.
Мегън се огледа, за да се увери, че всичко, което й беше нужно, е в радиус от пет стъпки. Всичко беше вътре. Оръжията й бяха плътно привързани към тялото, тези, които вече не бяха станали част от него.
Лийф изрече дума от шестнадесет срички.
Всичко наоколо стана черно, после бяло, след това пак черно и тъпанчетата в ушите на Мегън здравата изпукаха. Секунди по-късно те пак изпукаха, докато тя разтриваше очи и се опитваше да махне танцуващите фосфоресциращи точици в тях. Проблемът с тези транзитни заклинания беше, че за кратко време виртуалната реалност се превръщаше в нещо подобно като това да излезеш за миг и пак да влезеш в хиперпространството. В продължение на няколко секунди то те прави полусляп и дезориентиран, сякаш някой е гръмнал електрическа крушка в лицето ти.
Мегън примигна. Зрението й бързо се възвръщаше. Намираха се сред дълбоката тишина на гъста борова гора, като онези, които описват в толкова много приказки. Нощта бързо настъпваше. Минсар не се виждаше никъде.
— Направил си грешка — каза тя, като се стараеше гласът й да не прозвучи прекалено укорително.
— Мамка му — измърмори Лийф. — Проклет, шибан малшанс. Как стана тази работа?
— Не бих се безпокоила чак толкова — започна да го утешава Мегън, като едва се сдържаше да не се разсмее. Знаеше, че Лийф е силен по чуждите езици, но не беше очаквала, че може да използва дарбата си за такива словосъчетания. — Нека просто се опитаме да разберем къде се намираме.
— Да, права си. — Лийф се огледа наоколо, след това сложи пръсти в уста и пронизително изсвири.
Мегън го погледна с лека завист. Въпреки че имаше четирима братя, това беше умение, което тя не можа да научи. Зъбите й явно не бяха подредени както трябва. Лийф отново изсвири, този път по-силно, и се огледа в очакване.
В бора близо до тях се чу шумолене. Нещо се спусна от един по-висок клон на по-нисък. Беше птица пътеоткривател. Тези птици се срещаха тук-там в играта, за да дават общи съвети. В Сарксос, както никъде другаде, можете да твърдите, когато някой ви пита откъде знаете нещо, че едно птиченце ви го е казало. Някои птички не бяха толкова малки. Тази беше с размери и цвят на врана, но имаше интелигентни и живи очи, каквито малко врани притежаваха.
— Хей — каза Лийф, — нужен ни е съвет.
— Тази сутрин се заредих с пресни запаси — отвърна птицата с раболепен глас, който я издаваше, че в предишния си живот е била търговец на стари коли. — Ако завиете тук и вървите по този път в продължение на една миля — тя посочи вляво с човката си, — пред себе си ще видите висок връх, на който върху една скала стои русокоса девойка, заобиколена от пламъци…
— О, не, не — прекъсна я Лийф. — Знам как свършват тези работи. Предпочитам ядрена война.
— След това със сигурност няма да можеш да узнаеш каквото и да било — обади се Мегън. — Птичко, кой път води оттук за Минсар?
Птицата хладно я изгледа.
— Какво ще дадеш?
— Половин английска кифла.
Пернатото се замисли.
— Давай — каза то.
Мегън порови в торбата си, извади парчето и започна да го рони върху земята. Птицата се спусна долу и закълва трохите, но Мегън пристъпи напред и я прогони.
— Хей! — възкликна обидена птицата.
— Първо посоката — настоя Мегън.
— Вървете по този път в продължение на миля и половина, свийте първо вляво, повървете още миля и половина и ще стигнете до брода на реката. Градът е на две мили северно оттам. Сега давай.
Мегън отстъпи назад и птицата подхвръкна към трохите.
— Вече не е както преди — заоплаква се тя, докато кълвеше. — Проблемът е в липсата на доверие. Вече никой няма доверие на никого.
Лийф се засмя.
— Искаш да кажеш, че тук никой не дава нещо за нищо — поправи я той. — Довиждане, птичко.