Тя не отговори, защото беше заета с трохите.
Продължиха нататък. Лийф все още не можеше да се успокои напълно, че беше допуснал грешка при първия транзит.
— Оттук мога бързо да ни прехвърля — каза той. — Изчислението на координатите няма да е проблем.
Мегън сви рамене.
— Защо да хабим ценни мили, когато сме толкова близко? Можем да стигнем и пеш. Нали в тази гора няма призраци или нещо подобно.
— Не съм чул да има — отвърна Лийф. — Но все пак…
— Ако настояваш да се прехвърлим, няма да имам нищо против. Но няколко мили през гората в тъмното не ме плашат.
— Е, добре, може би имаш право. Хайде да тръгваме.
Тръгнаха пеша. Пътят до Минсар им отне около час. Шумът от града и миризмите му стигнаха до тях много преди да го видят. Първо усетиха миризмата. Тя идваше от полесражението при брода на реката.
Времето в Сарксос течеше по-бавно, отколкото в реалния свят. Явно, че намеренията на Родригес са били такива още от самото начало, както за да даде възможност на играчите да поиграят по-дълго за парите си, така и заради това, че поначало времето за отвлечените от самодиви или други свръхестествени същества от другите светове би трябвало да тече по-бавно. Това означаваше, че би трябвало да е изминала седмица и половина от битката на Шел Предпазливия с Делмънд, но тук бяха минали само няколко дни и дори цяла армия от лешояди не би могла да почисти толкова бързо бродовете на река Артъл. Отдавна се беше стъмнило и птиците си бяха отишли. Обаче, когато Лийф и Мегън стигнаха до брега и почувстваха чакъла под краката си, от отсрещния бряг ги загледаха множество светещи очи, любопитни да видят кой смущава пира им.
— Това са вълци — каза Лийф.
Мегън стисна зъби както заради миризмата, така и при вида на тези любопитни очи. В този момент две от тях се понесоха през студените, бързи води.
— Те са около стотина.
— Ако се съди по миризмата, ще имат още много работа — каза Лийф. — Няма да ни безпокоят.
— Едва ли — съгласи се тихо Мегън.
Лийф я погледна и леко се изненада от дължината и остротата на дългия нож, който внезапно се появи в ръката й.
— Къде държеше това? — попита я той.
— На скришно място — отвърна Мегън, докато вървяха по средата на полесражението. Нямаше смисъл да се опитват да го заобиколят. Труповете бяха навсякъде. Очите ги наблюдаваха, докато минаваха, после отново насочиха вниманието си към ужасната си трапеза. В тишината на нощта се чуваше ясно звукът от разкъсвано месо и трошене на костите.
Мегън се зарадва, когато най-после излязоха на пътя и след един завой звукът постепенно заглъхна. За отслабването на миризмата беше необходимо повече време. Докато изчезне напълно, вече усетиха миризмата от отходната система на Минсар. Помията от канавките по улиците му се изливаше в ями извън крепостните стени.
Минсар беше на неколкостотин години и бе надраснал два пъти стените си. Извън старите гранитни блокове, от които бяха изградени, имаше почти постоянен град от палатки и паянтови постройки, както и неизбежното струпване на някои производства, които бяха прекалено зловонни и опасни, за да бъдат допуснати в града. Това бяха кожари, производители на хартия и пекари (както други градове, Минсар беше открил, че при определени условия брашното можеше да се превърне в силен експлозив). Сега извън „външния пръстен“ на града имаше друг, състоящ се от палатки и временни постройки. Те бяха на войската, защитавала Минсар, но имаше и постройки, заети от няколко други по-големи и по-малки групи войни, които бяха дошли тук под командването на един или друг владетел, дошъл да се запознае с положението.
Мегън и Лийф се насочиха към градските врати през огромната смесица от шумове и най-разнообразни миризми. Миришеше на печено месо, на разлято вино, на изпечен хляб (очевидно пекарите трябваше да работят по двадесет и четири часа в денонощието, за да задоволят търсенето), на коне и конски тор, на зловонните ями под градските стени, случаен полъх на парфюм, идващ от някого, който следваше войската, или от току-що изкъпал се и напарфюмирал се войник, излязъл от градската баня, която беше извън крепостните стени. Всички миризми се смесваха сред глъчката от гласове, които говореха и крещяха на разни езици, смееха се, псуваха, шегуваха се или просто разговаряха. Лийф и Мегън се вслушваха, доколкото можеха, в разговорите, пробивайки си път към градските врати.