Кимериецът безмилостно заудря политналия ханджия, обсипа го с удари, силни като чук, без да позволи на едрия като мечка мъж да му отвърне. Мускулестото му тяло подкачаше напред-назад като ковач край нагорещено огнище. Юмруците му запращаха ваниреца ту наляво, ту надясно. Зашеметиха го напълно.
Конан нападна още по-озлобено и изля върху противника си порой от ритници и удари, от които набитият мъж се просна на земята.
— Конан, не го убивай! — Зафрити бе успяла да поприкрие голотата си и сега се втурна и коленичи до проснатия мъж.
— Как бих могъл и да си го помисля! — горчиво отговори Конан, докато разтриваше почервенелите кокалчета на ръцете си. — Отърва се с малко. Знам, че имаш нужда от богатството му и способностите му на търговец и крадец.
— Всеки от нас би останал без покрив над главата, ако не е Отсгар — обади се откъм вратата един глас. Конан се обърна и видя Исайаб да влиза. Шемитът му кимна приветливо. — Но това не значи, че един здрав тупаник от време на време не му е от полза.
След Исайаб влязоха Азрафел и още двама шемити с разбойнически вид — нови довереници на Отсгар. Като видяха господаря си проснат на земята, те се объркаха и смутиха, но не извадиха оръжия. Азрафел отпъди с ръка слугите, които се опитваха да надникнат в стаята. Той затвори двойната врата и застана пред нея.
Главата на Отсгар, положена в скута на Зафрити, леко се размърда. Очите му се отвориха, после окървавените му устни промълвиха:
— Гургулице моя, как можа да ме предадеш… Отново, толкова скоро… и ти, кимериецо!
Очите му се извърнаха към Конан, а тялото му болезнено трепна.
— Казаха ми, че си мъртъв. От кой гроб изпълзя?
— От онзи, в който ти ме хвърли, свиньо! Отдавна с радост мисля как да ти се отплатя за това.
— Не знам за какво говориш. Ако имаш предвид малкото ни проучване на гробницата, заловиха те заради собствената ти непохватност.
— Подлец! — изрева Конан. — Ако бе станало, както искаше, камъкът щеше да ме размаже.
— Глупости! — изломоти Отсгар с подутите си устни. — Но ако искаш да си върнеш, защо не го сториш веднага? — Той извърна немощно глава в скута на Зафрити и разтвори реверите на прашната си от пътя кожена дреха и между тях щръкна сноп къдрави руси косми. — Убий ме и сложи край на всичко това, ако можеш!
— Стига разправии! — Исайаб пристъпи и се наведе над ваниреца. — Благодарение на мен Конан не те уби! Той има предложение, което може да се окаже доходно, ако ни подкрепиш.
— Да, прав е — добави Конан, вече успокоен. — Ако не бях срещнал Исайаб, Азрафел и тези двамата да се мотаят из лабиринта на гробниците с един мъждив фенер, сигурно още щях да се лутам из него. Те са видели същото, което видях и аз, и са съгласни, че имаме добър шанс…
— Ровили сте се из местните гробници в мое отсъствие? — Отсгар се надигна, седна с лице към Исайаб и бутна ръцете на Зафрити от врата си. — Луди ли сте? Да не искате да докарате стражите и инквизиторите пред вратата ми?
Исайаб вдигна рамене.
— Напоследък не ни намираш много работа покрай твоята търговия. Ловки ръце като нашите не обичат бездействието, а процъфтяването на контрабандата ти не ни докарва кой знае какви приходи.
Азрафел се намеси откъм вратата:
— Отсгар, трябва да знаеш какво открихме. Мрежа от тунели, която свързва древните гробници.
— Тунели, изкопани от крадци. — Отсгар махна с ръка и разтърка една подутина зад ухото си. — Без съмнение хора и животни преди нас са разравяли тази места.
— Не, тези тунели са с човешки ръст. Издълбани са в скалата — каза Конан. — Да не би да не знаеш нищо за лабиринта от проходи под гробниците?
Отсгар бавно и предпазливо поклати глава заради схванатия си врат.
— Не знам за нищо такова. Да се копае в камък е бавно и шумно, това го знае всеки истински разбойник. Ако не успеем да отворим входа на гробницата, просто я зарязваме. Исайаб знае това. Отмъкнати ли са всички съкровища?
Исайаб сви неопределено рамене.
— Някои от криптите и саркофазите изглеждат недокоснати и сигурно в тях още има нещо. Влязохме през стария вход в Котешката крипта, близо до северната врата, и когато попаднахме на тунелите, трябваше да не вдигаме шум. Скоро след това срещнахме Конан. Не сме взимали плячка.