— Дори и да сте намерили нещо, няма да ми кажете — подозрително измърмори Отсгар. — Давай нататък.
— Ами… там има нещо странно, то се усеща навсякъде. Конан тъкмо се беше измъкнал от някакво премеждие, но не пожела да ни каже.
Кимериецът ги погледна невинно.
— Беше тъмно като в рог. Но наистина става нещо странно… сред някои от мумиите. — Той потисна ледената тръпка. — Но няма нищо сериозно, с което една добра въоръжена група да не се справи.
Отсгар кимна неспокойно.
— Да. Несъмнено това е резултат от предпазващите заклинания на Хорасп. — Ванирецът се изправи, подпирайки се на рамото на коленичилата Зафрити. — Още едно основание да зарежем това дребно разбойничество! Ако ви сърбят ръцете, можете да прекарвате кервани край митническите постове. — Отсгар погледна Конан. — Дори и ти. Ако се научиш да се държиш с уважение към дома ми, ще те задържа.
Кимериецът поклати глава.
— Да не би още да си зашеметен от боя, който ти хвърлих? Не разбираш ли, че тези тунели ще ни помогнат да осъществим моя план, да ограбим гробницата на Ебнезъб. — Конан протегна ръка, за да хване Отсгар, но онзи се скри зад Зафрити. — Аз самият стигнах от гробницата до лабиринта, и то без да искам. Няма да е трудно да намерим пътя, щом царят умре.
Отсгар отиде до леглото, седна и поклати глава.
— Глупаво е дори да си говорим за такива неща точно сега, когато търговията процъфтява. Имате ли някаква представа колко върви в момента комплект стоманени длета от Аквилония? Или нефрит от Туран, или пък здрава аргосийска кожа за камшици и хамути за роби? За всичко искат невероятни данъци, но ако ги избегнем, печалбите също ще са невероятни! Мога да забогатея повече от строежа на гробницата, отколкото от ограбването й.
— Сигурен ли си? — Конан плъзна ръка в пояса на туниката си и Отсгар трепна. Но кимериецът не извади оръжие, а един медальон, направен от бляскав жълт кехлибар и украсен с ярки скъпоценни камъни. — Част от съкровището на голямата гробница — обясни той. — Свих го от украсата за мумията на един от незначителните служители на Ебнезъб, който ще бъде погребан с привилегированите. Както знаеш, и най-последният слуга ще има такава украса на погребението. Когато царят умре, такива богатства ще бъдат струпани с хиляди в гробницата.
Зафрити грабна накита.
— О, чудесен е! Подари ми го, Конан! — Той кимна и тя го постави върху полуголите си гърди. Заподскача около мъжете, за да им го покаже. — Конан е прав, Отсгар! Не можем да пропуснем тази възможност. Можем да бъдем богати като царе!
Отсгар не обърна внимание на лудориите й. Той се втренчи в пода с уморен, тъжен и примирен вид. Дълго седя, подпрял брадичка на юмрука си, сякаш виждаше съдбата си изписана на килима пред него. Най-после заговори:
— Ясно е, че в гробниците на слугите ще има много такива дрънкулки. Но знаете, че съкровищата на царя ще са по-добре запечатани.
— Да. — Конан седна срещу ваниреца на един резбован стол, който изскърца под тежестта му. — Един умен майстор на име Мардак измисли преграда, през която никога не може да се мине — шейсет камъка ще паднат, задействани от пясъчен часовник. Докато работехме върху нея, сложих камъче в часовника, за да не може пясъкът да тече. Но не можем да сме сигурни. Затова, най-добре ще е да сме наблизо в мига, когато затварят гробницата, за да мога да блокирам механизма и царската зала да остане отворена.
Отсгар вдигна очи към Конан развеселен.
— Това, което си научил в гробницата, те прави много полезен, кимериецо. Даже незаменим. Все пак планът ти изисква добро проучване и подготовка. Разбирам защо ти трябва помощта ми. — Той докосна замислено натъртената си челюст. — Въпросът е, че ти ми нямаш доверие. Трудна работа.
Отсгар дълбокомислено галеше брадичката си и нежно пипаше натъртените места. После пак заговори:
— Ще ти помогна с хора, няма да жалим средства при подготовката. Ти ще ръководиш мисията, а аз ще си гледам търговията. Така няма да има нужда да ме наблюдаваш през цялото, време.
Конан поклати глава с ледена усмивка.
— Не, Отсгар, никакви хитрини повече! Искам да си с мен при всяко влизане в гробниците. Зафрити също. Знам, че това й харесва. — Той погледна девойката, чиито влажни устни и блеснал поглед потвърдиха думите му. — Така ще съм сигурен, че няма да ни предадеш на стражите.