Конан Разбойника [bg]

Проследявайки тунелите под гробницата, откриха няколко възможности за влизане, включително мястото, откъдето бе паднал Конан. Установиха, че това и други срутвания са били наскоро укрепени и запълнени — нестабилно, с помощта на необработени камъни и мазилка, под слой от изрядна шлифовка. Кърпежите бяха направени прибързано от работниците на гробницата, подкрепени впоследствие от по-здрави подпори, сложени отдолу.

— Значи стабилността на гробницата е само привидна! — отбеляза Азрафел, когато се върнаха в странноприемницата. — Какъв жалък фарс! Всеки, който иска, би могъл да влезе през подземията.

— Може би Хорасп разчита на заклинанията си, за да опази вътрешността на гробницата. — Исайаб погледна другарите си сериозно. — Кой знае, може би те са здрави като каменните стени. И вероятно — толкова трайни. Още не сме се сблъскали с истинската им сила.

— Които и да копаят тези тунели, със сигурност искат да се предпазят от срутвания — вметна Отсгар. — Очевидно желаят да запазят присъствието си в тайна.

Все пак имаше видими признаци на връзка между долния и горния свят. Един каменен насип бе издигнат в участък, закърпен от строителите, където стената изглеждаше лесна за пробиване. На едно подобно място заговорниците откриха правоъгълна готова плоча, с панти, която представляваше тайна врата. Тя беше подпряна с камък и когато го отместиха и отвориха вратата, фенерите им осветиха един от коридорите на голямата гробница.

Не посмяха да продължат същата нощ, а възбудено изминаха обратния път, като едва се стърпяваха да мълчат. На път за странноприемницата си позволиха да вървят заедно, весели, като тълпа пияни гуляйджии. Щом пристигнаха с първите лъчи на зората, които се промъкнаха през капаците на прозорците, те вдигнаха наздравица с пенливи кани, а Зафрити ги развесели с буен танц. После, тъй като на никой не му се спеше, Отсгар ги повика в стаята си, за да уточнят плана.

— Не знам какво повече трябва да правим, освен да чакаме дебелият тиранин да умре — заяви Азрафел. — В деня на погребението ще се скрием в подземието. После, щом поставят вътре съкровището и запечатат вратите, ще се промъкнем и ще вземем колкото можем да носим. Толкова е просто!

— Не, не, така ще изгубим! — извика Зафрити. — Трябва да се промъкваме много пъти, дни или седмици наред ако трябва! Ще скрием плячката в някоя от древните гробници и ще я измъкнем в удобен момент!

— Но така ще трябва да тичаме с пълни ръце през тунелите — тръсна черната си грива Конан. — Бас държа, че те също смятат да ограбят гробницата. Сигурно по заповед на Хорасп. Единственият ни шанс е да ги изпреварим. Смятам да опитаме само първия път и да не разчитаме на друго влизане. — Той се обърна към Отсгар. — Можеш ли да намериш още няколко разбойници, които да са склонни на такова рисковано начинание?

— Може би — уклончиво отвърна Отсгар. — Важното е, че трябва да знаем разположението на мястото, а не да губим ценно време да се лутаме и да търсим залите със съкровищата. — Той се сопна на Конан: — Няма да разчитам само на твоите спомени за гробницата и на самоуверените ти хвалби, че ще разпечаташ царската врата. Трябва да влезем още веднъж, и то в самата гробница, и да я проучим така, че да можем да съставим умен план. — Той пресуши чашата си и я тупна на масата. — Тази нощ е подходяща.

Тринадесета глава Радостта отминава

— Проклети да са тия безкрайни коридори! Защо е трябвало да копаят толкова много? — оплака се тихо Конан, въпреки че в правата отсечка, по която вървяха, не се виждаха работници. Бяха се разбрали с Отсгар да се преструват на неми, за да не ги заподозрат, че са чужденци или натрапници.

— Някои от тези коридори са част от ритуалната украса, през други влиза хладен въздух, за да ускори мумифицирането — прошепна Отсгар. Той вървеше в средата на групата, хванал задните дръжки на обкован сандък, а Конан вървеше отпред. И двамата носеха гъсти восъчни перуки, за да не се вижда правата им коса. Ханджията пожертва русите си мустаци и космите по гърдите си и почерни луничавата си кожа. Носеха само туники и сандали за роби. Сандъкът представляваше изящно ковчеже от склада на Отсгар. Вътре, скрити под фина коприна, имаше саби, брадви и клинове. Разбойниците решиха, че е по-добре да скрият оръжията и инструментите си, докато са в гробницата.

— Млъкнете, вие двамата! Има друг завой! — Исайаб, вдигнал високо факла, водеше групата в тържествена индианска нишка, следван от Зафрити и едно от новите момчета. Азрафел и друг мъж с факла вървяха отзад. Всички в групата бяха преоблечени и представляваха монахиня с приближените си. За да се дегизират, бяха използвали диадеми и дрехи от гардероба на танцьорката. Сигурно изглеждаха убедително, защото неколцината стражи и работници, които срещнаха по пътя, не ги спряха.