— Трябва да спрем на този кръстопът. Чакай тук и викай, ако видиш или чуеш преследвачи.
Африт спря и се облегна на стената, а Конан изтича до страничния коридор.
— Отсгар! Исайаб! Тук ли сте още? — Виковете му отекнаха глухо във високия тесен проход. — Пазете се от гробниците. Те са омагьосани.
— Конан, къде се мотаеш? — Исайаб се появи иззад ъгъла ухилен, с издут чувал на рамо. — Плячката тук е страхотна. Ще трябва да дойдем още няколко пъти. — Усмивката му леко помръкна при вида на Конан. — Какво, нищо ли не си взел? Намери ли принцесата си?
— Забрави за плячката. — Конан се втурна покрай него и зави зад ъгъла, където останалите петима бандити усърдно прибираха лъскави предмети в сандъци и торби.
— Оставете тия боклуци и тръгвайте с мен. Трябва да излезем от главната врата, и то по-бързо! — заповяда им варваринът.
Отсгар го изгледа скептично.
— Какво, приятелю, пак ли полудя? Нали тълпата ще ни разкъса, ако го направим. — Той се върна към заниманието си и се наведе над два мръсни чувала, от които проблясваха скъпоценни камъни.
— Говоря сериозно, ванирецо. — Конан извади меча си и удари с него по стената. Звукът накара шестимата да вдигнат глави. — Това е единственият ви шанс да излезете живи от този капан! Забравете за съкровището и елате с мен!
Отсгар скочи на крака и също извади меча си.
— Проклет да си, кимериецо! Какви са тези номера? Какъв капан? Никой освен царицата не ни видя, която щеше да убиеш! А сега ни казваш да зарежем всичко…
Думите му бяха прекъснати от някакъв шум по коридора. Звук от дрънкане на инструменти, грохот от падаща мазилка и трополене на много крака по камъните.
— Какво е това, да му се не види…?
Отсгар сграбчи една лампа и я вдигна високо. Тя освети далечни, неясни силуети, които се движеха в далечината.
— Идват!… Съживените трупове на Хорасп! — Конан бутна Исайаб напред. — Пазете се от тях и ме следвайте!
Той тръгна и чу как останалите захвърлиха заграбеното и поеха след него. Варваринът излезе от тесния коридор и зави по централния тунел. Пътьом хвана Африт за ръката и помъкна момичето след себе си.
— Мумиите разбиха страничния тунел. Боя се, че няма да можем да отворим вратата, ако вече са я затворили!
Минаха покрай стаи със съкровища, запечатани само с восък и с магическите въжета на жреците, и скоро влязоха в централната галерия. Подът беше покрит със съдове, денкове, навити палатки, колесници и коневръзи с цвилещи животни.
— Жалко за хубавото място — каза Конан на принцесата, щом поеха по насипа. — Ако не бяха мъртъвците, можехме да живеем тук години наред!
Когато приближаваха края на наклона, се появиха първите преследвачи — мършави войнствени мумии, въоръжени със саби, брадви и мотики. Макар нахлуването им да бе предизвестено от уплашеното цвилене на конете, съществата тичаха в зловеща тишина, без да издават никакъв звук.
Застанал на върха, Конан се зачуди как да им препречи пътя. Горящите урни ги нямаше, тунелът и насипът бяха прекалено широки. Той се втурна в тунела, дърпайки изтощената принцеса.
След миг отзад се чуха ужасени викове. Един от новите помощници на Отсгар, който се бе опитал да избяга с полупълен чувал, бе настигнат и повален от мумиите. Те се скупчиха около него на върха на насипа и го скриха под ударите си. Смъртта на мъжа не спечели на бегълците много време, защото други бързоходни мумии пристигнаха, за да се включат в преследването.
— Молете се портата да е още отворена! — извика Конан към Отсгар, който тичаше до Зафрити. — Ако не, ще трябва да ги задържим в началото на този коридор.
Варваринът стигна до една странична врата, която изглеждаше по-здрава от другите — бе направена от камък и залостена с дебело метално резе. Конан можеше да се закълне, че дочува приглушени викове. Той спря, за да свали въжетата, които висяха от ключалката. Докато останалите от бандата дотичат, той вдигна резето и отвори широко вратата.
Вътре бяха скупчени видните стражи на Ебнезъб, оръжията им бяха струпани на една страна. Всички бяха омаяни от някакви треви, дадени им от жреците. Те убиваха последните си часове в кавги и игра на зарове.
— Ако трябва да се биете — изрева Конан пред стъписаните стражи, — тогава надвийте тези демони от ада, които са завладели гробницата ви!
Докато разберат какво става, той хукна нататък. Мумиите го следваха по петите. След миг зад него отекнаха викове и звънтене на оръжие.