Беше Оливър.
— Дръж това! — Оливър му подаде приклада на карабината си, Бен се пресегна и го хвана, като уви ремъка около китката си. Оливър се запъна с крака за скалите, стисна с две ръце цевта на пушката и с пъшкане я задърпа навън. Бен усети как постепенно, сантиметър по сантиметър, се измъква от блатото. Калта жвакаше шумно около него. Той зарита отново, докато намери опора.
След миг вече беше вън, останал без дъх, проснат по корем на леда. Оливър му помогна да изпълзи на твърда земя.
— Хайде, братле! — подкани го ухилен той. — Скачай! Значката те чака!
Само половин дузина корави мъже издържаха до края на този ден; останалите — накуцващи, изтощени и отчаяни — се отправиха към гарата и оттам към частите си.
Един от оцелелите, които се подрусваха уморено в почти празния камион, беше лейтенантът, който бе блъснал Бен надолу по заледения склон. Бен избягваше погледа му и през цялото време не каза нищо. Нямаше свидетели, при това мръсникът беше с по-висок чин. Ако подадеше рапорт, щеше да си изкара ЗЗО или нещо по-лошо. Така или иначе, ако го приемеха в 22-ра част, тепърва щеше да попада на хора, които да се опитват да го убият.
Вечерта преди последния поход, който щеше да бъде и финалният им тест за физическа издръжливост, Оливър извади тайно внесена преполовена бутилка уиски и двамата си я поделиха, седнали един до друг на брезентовия нар.
— Още един ден остана — каза Бен, усетил приятното щипене по езика си.
— Не и за мен — отвърна Оливър, вперил поглед в тенекиеното си канче. Лицето му беше бледо, около очите му имаше тъмни кръгове. — Никаква значка не струва толкова. Писна ми, аз бях дотук.
— Можеш да се справиш. Почти на финала си.
Оливър се изсмя горчиво.
— Не ме интересува дали мога да се справя, или не. Приключих с тази лудост. Размислих. Аз не съм като теб, Бен. Не съм роден за войник. В душата си съм едно буржоазно хлапе, разбунтувало се срещу баща си и уроците по музика. При първа възможност напускам войската, и толкова.
Бен се обърна и изгледа приятеля си.
— А с какво ще се занимаваш?
Оливър вдигна рамене.
— Мисля да се върна към музиката. Тя поне ми е в кръвта. Ще изнасям от време на време по някой рецитал. Мога да давам уроци. Ще се оправя някак. Може пък да си намеря някое симпатично уелско момиче и да се кротна.
— Да го видя, няма да го повярвам! — Бен отпи глътка уиски и полегна на нара, като смръщи лице от болката в гърба.
— Това ме подсети за сестра ми — продължи Оливър, като размаха заплашително пръст пред лицето на Бен. — Нали разбираш, че е мой дълг да ти спукам задника от бой? — Той доля чашите и на двамата. — За съжаление не мога да го направя, понеже ти си по-якият от двама ни и ще ми строшиш ръцете. Но се считай за най-строго порицан!
Бен затвори очи и въздъхна.
— Тя не е дете — продължи Оливър. — Влага много във всичко, което върши. И в теб беше вложила много, Бен. Ти разби сърцето й. Все ме пита дали не съм те виждал някъде. Иска да знае защо я изостави. Е, добре, какво да й кажа?!
Бен помълча известно време.
— Съжалявам — прошепна накрая той. Беше искрен. — Не исках да я нараня. Истината е, Оли, че според мен тя заслужава по-достоен мъж.
Оливър отпи яка глътка уиски, премлясна с устни и се обърна към Бен.
— Виж какво, аз много мислих — каза накрая той. — Защо не дойдеш с мен? Я остави войската, остави тия глупости за Бог и кралицата и не знам си още какво. Смелият побеждавал, ха! На кого му пука? Дори да те вземат, никога няма да израснеш в звание с твоя характер. Ще те разжалват в прост редник!
Бен кимна.
— Знам.
— И после какво? Да се оставиш да те гръмнат в някоя тъпа война, без дори да знаеш защо е обявена? Да загинеш в някоя вмирисана джунгла? За да ти напишат името с бронзови букви на часовниковата кула в Хърфорд заради някакви наконтени гадове в Уайтхол?
Бен не отговори.
— Виж какво, помисли малко. Върни се с мен в Билт Уелс. Двамата с теб сме добър екип. Ще започнем бизнес.
Бен се изсмя замислено, вперил поглед в тавана.
— Да, представям си! И с какво точно ще се занимаваме?
— Това са подробности! Все ще измислим нещо. Нещо леко и приятно, с което да изкарваме пари, да забогатеем и надебелеем. Можеш да паднеш на колене пред Лай и да я помолиш за прошка, тя ще ти прости и ще се омъжи за теб и всички ще бъдем доволни и щастливи. — При тази мисъл Оливър се усмихна.