— Кой би могъл да е? — попита тя пребледняла.
Бен не отговори. Натисна още по-силно газта.
Двата рейндж ровъра бяха само на стотина метра зад тях, когато Бен излезе от тихия междуселски път и се вля в гъстия трафик по посока към Оксфорд. Успя да им избяга през няколко коли, но оживеното насрещно движение правеше изпреварването почти невъзможно. Видя пролука и се шмугна напред покрай един двуетажен градски автобус, но когато погледна в огледалото, предният рейндж ровър също бе успял да задмине автобуса. Далеч отзад се чуха възмутени клаксони.
Затаила дъх, Лай стискаше ръба на седалката.
— Накъде отиваме? — попита тя.
— Ако влезем в Оксфорд, може би ще им избягаме. Познавам добре града.
Когато стигнаха хълма Хедингтън в източните покрайнини на Оксфорд, двата рейндж ровъра бяха отново заедно, десетина коли зад тях. В подножието на хълма, на пресечката със Сейнт Клемънс стрийт, спряха на светофар.
— Там има полицейски коли — посочи тя.
Бен вече ги бе видял.
— Не са за нас.
Едното платно на пътя беше преградено с временни бариери; имаше линейка. Потокът пълзеше едва-едва. Рейндж ровърите се запровираха между колите, предизвиквайки пореден хор от възмутени клаксони.
През четири коли напред на платното излезе полицай и спря колоната, за да пропусне насрещното движение. Бен се извърна на седалката. Двата рейндж ровъра почти ги бяха настигнали.
— Идват! — извика Лай. Очите й бяха разширени от ужас.
Мозъкът на Бен работеше трескаво, докато вратите на двете черни коли се отвориха и от тях слязоха трима мъже. Бяха на по-малко от двайсетина метра зад тях.
Той отби колата встрани от пътя, извади ключа от запалването и отвори рязко вратата.
— Хайде! — Бен грабна сака си и хвана Лай за ръката. Двамата побягнаха по неравния тротоар покрай витрините на магазините. В това време санитари вдигнаха на носилка падналия на земята велосипедист и се готвеха да го качат на линейката. В канавката наблизо се въргаляше смачкан велосипед. Без да се обръщат назад, Бен и Лай тичаха колкото ги държаха краката.
Зад тях тримата мъже също ускориха крачка.
Оставяйки зад себе си задръстванията, Бен видя далеч напред голямото кръгово кръстовище „Плейн“. Знаеше, че единият път води към Магдалин Бридж и Хай стрийт, а оттам — право към центъра на града.
Пресякоха тичешком платното; тримата мъже ги последваха, притичвайки между пълзящите коли. Малко встрани от кръстовището имаше голям магазин за вино и алкохолни напитки. Някакъв младеж, приличащ на студент, паркираше в този момент мотопеда си пред магазина. Преди да влезе вътре, той свали каската си я остави заедно с ключовете на мотора.
Бен избута леката машина малко настрани и преметна крак върху седалката. Лай се метна зад него и той запали двигателя. Студентът се извърна, видя ги и изтича навън, като им крещеше да спрат. Единият от тримата преследвачи държеше пред устата си мобилен телефон и викаше в него.
На стотина метра по-назад двата рейндж ровъра разблъскваха заседналите коли по Сейнт Клемънтс стрийт, пробивайки си насилствено път през море от метал и хор от клаксони; при вида на огромните разярени чудовища дори пътните полицаи побягнаха.
Бен даде газ на мотопеда. След мощната спортна кола имаше чувството, че е яхнал шевна машина. Малкото моторче се вряза в потока от червени и зелени автобуси, таксита и коли, които се изтеглиха от кръстовището по Магдалин Бридж над Темза. Обгърнала го с ръце, Лай едва се крепеше на неудобната седалчица. В далечината назад се чу вой на полицейски сирени. Бен погледна през рамо. Рейндж ровърите ги настигаха, зад тях се носеха няколко полицейски коли със сини лампи.
Светофарът отпред светна червено. Бен насочи бръмчащия като разгневена оса мотопед към тротоара и двамата с Лай едва не изпаднаха от седалката, когато предното колело се удари в бордюра. Пешеходците пред тях се разбягаха, той даде газ докрай и подкара машината към моста под възмутените погледи и гневните викове на тълпата. Бяха изминали половината от Хай стрийт и немощната машина се носеше със залитане по тротоара, когато изведнъж пред тях се отвори врата на магазин и пътя им препречи детска количка с увито в одеяло бебе. Младата майка гледаше в обратната посока и не забеляза мотопеда, който се носеше с бясна скорост към нея. В последния момент тя извърна глава и се закова на място, зяпнала от ужас.
Бен стисна с всички сили спирачките и усети как и двете колела на мотопеда блокираха. Той спусна крака надолу и се опита да овладее машината, но тя се изплъзна изпод тях и се наклони на една страна. Двамата с Лай се изтърколиха на земята, мотопедът продължи да се плъзга още известно време, докато се удари в един стълб и отскочи право под колелата на преминаващия двуетажен автобус. Шофьорът натисна спирачките, но беше късно. Посипаха се искри, във всички посоки се пръснаха парчета от пластмасовата обшивка на мотопеда, докато гумите на автобуса размазаха крехката метална рамка върху асфалта.