— Мисля, че клипът е заснет с мобилен телефон — продължи Бен. — Да кажем, че още е бил у него, когато са го хванали. Да кажем, че е бил в паметта на апарата. Това им е било достатъчно, за да си помислят, че са заличили всички доказателства.
— А после са видели интервюто ми по телевизията — каза мрачно Лай.
Той кимна.
— Минали са месеци. Те са заличили всички следи. Случаят е бил приключен. И изведнъж изниква нова заплаха. Ти лично си обявила, че притежаваш всички бележки на Оливър за книгата му, включително нещо, което ти е изпратил по пощата в деня на смъртта си и което още не си имала възможност да видиш. Ами ако ти е пратил копие от записа? Така те са решили, че трябва да се доберат и до теб.
Лай заплака.
— Съжалявам — каза Бен. — Знам, че не ти е лесно. Искаш ли да се откажем?
— Това, което искам, е да разбера какво точно се е случило с него — отвърна тя. — Но как да го направим? Откъде да започнем? Та аз дори не мога да се обърна към полицията!
Бен поклати глава.
— Не говори в първо лице. Ние нищо няма да правим. Твърде опасно е за теб. Ще те скрия на сигурно място и после ще се върна в Европа по стъпките на Оливър. Това е единственият начин да разбера какво е станало.
— А аз къде ще бъда?
— При мен.
— При теб?
— Имам къща в Ирландия. Много закътана, на западното крайбрежие. Там ще бъдеш в безопасност. Ще наема кола до Шотландия. Ще вземем ферибота от Странрар за Северна Ирландия, оттам ще пресечем границата при Голуей. Така избягваме паспортната проверка. Никой няма да знае къде си.
Сълзите й пресъхнаха и на лицето й се изписа решителност.
— А междувременно ти хващаш самолета и се оправяш сам?
— Нещо такова.
— Няма да стане, Бен. По никакъв начин не можеш да ме накараш да се крия на някакъв пуст бряг в Ирландия, докато ти си на континента и вървиш сам по стъпките на Оливър. Та той е мой брат!
— А какво ще стане, ако те взема със себе си? Нали видя какво се случи днес! Хората те познават. Не мога да се движа навсякъде с теб. Много по-лесно ще ми е да работя сам и да знам, че си в безопасност.
— Няма да повярваш колко се променя човек с един шал и едни тъмни очила! Ще си държа главата наведена и няма да си казвам името.
— Във всеки случай не можеш да пътуваш с паспорта си. Ако по някакъв начин хора от полицията са замесени, ще те засекат в мига, щом стъпиш в Европа.
— Какво общо има полицията, Бен?
— Не знам още — отвърна той.
Лай помисли малко, загледана през прозореца към голите дървета. Автобусът се люлееше и друсаше по неравния път. Изведнъж тя закима, сякаш й бе дошла идея.
— Има един начин да напуснем страната и да влезем във Франция, без да ни забележат — каза накрая тя.
18
Саутхамптън
Два часа по-късно
Поясът на Орион блестеше ярко на изток, луната сияеше, отразена в малките вълнички на марината край Саутхамптън. От двете страни на дългия кей се полюляваха редици бели яхти.
Крис Андерсън стоеше на палубата на осемнайсетметровата си яхта „Изолда“, пиеше горещо кафе от порцеланова чаша и слушаше тихия плисък на вълните по корпуса. В далечината се затръшна врата на кола и след минута той разпозна безпогрешно фигурата на Лай, която се задаваше по кея.
Крис се ухили. Беше се изненадал от обаждането й през деня, но сега очакваше с нетърпение срещата им. Толкова време не се бяха виждали!
Когато Лай приближи, той стисна гневно зъби. Не беше сама. С нея имаше някакъв мъж. Дали Крис го познаваше? Едва ли. При това беше хубавец, мръсникът — с гъста руса коса и атлетична фигура, облечен в джинси и кожено яке. Беше към метър и осемдесет, с два пръста по-висок от него. И може би с пет години по-млад. Крис си пое дълбоко въздух и си глътна корема. Изведнъж го доядя, че от няколко седмици не бе играл скуош и бе понаддал някое и друго кило. Но кой беше онзи? Лай не беше споменала нищо за него.
— И все пак не съм особено убеден, че това е редно — тъкмо казваше Бен, докато двамата приближаваха с бързи крачки закотвената яхта. Фигурата на Крис се виждаше, осветена от лампите на марината — закръглен мъж с дебела бяла кашмирена жилетка и бейзболна шапка, който сега се взираше намръщено в него. — Мисля, че и бившият ти съпруг не е особено ентусиазиран.
— Успокой се — каза Лай. — Не го мисли. — Тя ловко се качи на борда и поздрави с широка усмивка Крис, който я прегърна през раменете, за да я закрепи. — Благодаря ти, че се отзова толкова бързо, Крис. Оценявам това.