— Майор — отвърна тихо Бен.
Крис се опита да не изглежда прекалено впечатлен.
— И в кой полк беше, майоре?
Бен му хвърли кос поглед през масата.
— Вече никой не се обръща така към мен. Викай ми Бен.
— Бен и Оливър бяха приятели от армията — каза Лай. — Така се запознахме.
— Аха, значи отдавна се познавате — каза с леден тон Крис, без да отделя поглед от Бен.
— Но не се бяхме виждали от години — добави Лай.
Крис изгледа втренчено Бен, после измърмори нещо под нос и се върна към чинията си. Тримата привършиха мълчаливо вечерята си под воя на вятъра и плисъка на вълните по корпуса на яхтата.
Бен се прибра в каютата си и известно време седя замислен. Провери още веднъж пистолетите, като ги разглоби и почисти с добре отработени движения. После ги прибра в сака и го качи обратно върху шкафа за багаж. Около час полежа на койката, заслушан в равномерния грохот на вълните. Вятърът се усилваше и полюляването на „Изолда“, отначало леко, ставаше все по-силно.
Наближаваше полунощ и Лай също се готвеше да си ляга. От другата страна на масата Крис се беше свлякъл надолу в креслото и навъсено гледаше телевизия. След вечерята почти не си бяха продумали.
— Какво има, Крис?
Той мълчеше. Лицето му беше мрачно.
— Кажи де! Познавам този поглед. Какво има?
Той натисна ядно копчето на дистанционното и загаси телевизора.
— Тоя беше, нали?
— Какво?!
— Същият. Сега си спомням. Бен. Твоята стара любов. Мъжът, в когото си била лудо влюбена. За когото си искала да се омъжиш.
— Това беше преди петнайсет години, Крис.
Крис се изсмя горчиво.
— Досетих се, че нещо се мъти.
— Нищо не се мъти.
— А, така ли? Чух ви как си шепнете насаме в каютата като някакви хлапаци. — Той изсумтя презрително. — Ако знаех истинската цел на това пътуване, никога нямаше да се съглася. Сигурно ме смяташ за някакъв мекушав глупак. Старият Крис да ти осигурява безплатен транспорт до Франция с гаджето ти, та да си изкарате един хубав полов ден. Боиш се да не те надушат фотографите ли? Абе защо просто не взема да обърна яхтата назад!
— Нищо не си разбрал, Крис!
— Не мога да повярвам, че постъпваш така с мен. Не съм забравил, да знаеш! Още помня сълзливите ти историйки за мъжа, който разбил сърцето ти, та после ти били нужни години, за да се съвземеш. А сега отивате да се усамотите някъде заедно и очакваш от мен да ти помагам?! С какво съм заслужил това? Не аз на теб ти разбих сърцето. Ти разби моето! — Той забоде пръст в гърдите си. Лицето му бе станало мораво.
— Да, може би когато те хванах да чукаш оная празноглавка точно на рождения ми ден…
Крис завъртя очи нагоре.
— Едно незначително прегрешение… а колко пъти трябваше да ти се извинявам!
— Не бих го нарекла незначително прегрешение.
— А теб все те нямаше! Все беше по представления!
— Да, но тъкмо онази вечер си бях вкъщи — отвърна тя. Двамата се изгледаха враждебно. После тя въздъхна. — Моля те, Крис. Не искам да се караме. Това вече сме го говорили много пъти. И ти, и аз знаем, че нещата между нас не вървяха. Надявам се, че поне сме приятели, нали?
— Пенсионер… — промърмори ядовито Крис. — На колко години е тоя тип? Що за непрокопсаник трябва да си, за да се наричаш „пенсионер“ на тая възраст?! А откъде можеш да си сигурна, че не се лакоми за парите ти? — Той млъкна за момент, после пак се сети за нещо. — Ти ли му купи часовника?
— За бога, Крис, остави ме на мира! Изобщо не е това, което си мислиш.
— Така ли? А какво търсиш при мен?
— Има някои неща, които тъкмо сега не е време да ти обяснявам. Трябва да ми имаш доверие, разбираш ли? — Тя го погледна искрено. — Заклевам ти се, между двама ни с Бен няма нищо. Високо оценявам загрижеността ти и съм ти много благодарна за съдействието. Наистина. — Тя го прегърна и Крис я притисна силно към себе си.
— Липсваш ми, Лай — каза той, като я целуна по косата. — Много си мисля за теб, да знаеш! — После се отдръпна назад и се опита да я целуне по устата.
Тя го отблъсна.
Бен беше излязъл от каютата си и стоеше неподвижно в рамката на вратата.
Лай се откъсна рязко от Крис; няколко мига и тримата стояха замръзнали по местата си, като се гледаха втренчено.
— Извинете! — каза тихо Бен. — Не исках да ви преча. — После се обърна и тръгна по стълбата нагоре към палубата.