За миг и двамата останаха неподвижни. После Стийв изрита тромбона настрана и размаза цигарата си в стъклен пепелник. Черните му очи бяха празни, но устата му се зъбеше в бяла усмивка.
— Ако си търсиш белята — рече, — аз идвам от там, където я правят.
Леопарди се усмихна леко, стегнато, а дясната му ръка се измъкна от куфара с пистолет. Палецът му свали предпазителя. Държеше пистолета, без да трепва, насочен.
— Направи една беличка и с това — рече и стреля.
Гръмовният рев на пистолета проехтя оглушително в затворената стая. Огледалото над бюрото се пръсна и стъклата се разхвърчаха на всички страни. Едно парче сряза като бръснач бузата на Стийв. Кръвта потече на тънка струйка по кожата му.
Хотелското ченге се отлепи от пода и се гмурна напред. Дясното му рамо се блъсна в голите гърди на Леопарди, а лявата му ръка изхвърли оръжието далеч под леглото. После пъргаво се извъртя надясно и задъхано се изправи на колене.
Рязко и дрезгаво каза:
— Сбърка с човека, братле.
Връхлетя върху Леопарди и го изправи, като го повдигна за косата. Музикантът изрева и два пъти го халоса по ченето, а Стийв се хилеше и държеше лявата си ръка усукана в дългите лъскави черни коси на тромпетиста. После извъртя също и главата, така че третият юмручен удар на Леопарди го уцели в рамото. Стийв го хвана за ръката, с която замахваше, и я изви, а музикантът с вой рухна на колене. Стийв пак го повдигна за косата и го удари четвърти път, като ръката му почти потъна в стомаха на Леопарди. Той сляпо се строполи на колене и повърна.
Стийв отстъпи встрани, влезе в банята и взе пешкир от рафта. Хвърли го на Леопарди, тръшна отворения куфар на леглото и започна да мята вътре вещите му.
Леопарди избърса лицето си и се изправи, все още разтърсван от спазми. Олюля се и се подпря на ръба на скрина. Беше бял като платно.
Стийв Грейс каза:
— Обличай се, Леопарди. Или изчезвай така, както си. Все ми е тая.
Онзи се запрепъва към банята, опипвайки стената като слепец.
2
Когато асансьорът се отвори, Милър стоеше зад бюрото си съвсем неподвижен. Лицето му бе бледо и уплашено, а подстриганите му черни мустачки стояха като изцапано на горната устна. Леопарди излезе от асансьора пръв, с шал около врата, леко манто на ръка и шапка, килната на тила. Крачеше вдървено, леко приведен напред, с празен поглед. Лицето му беше зеленикавобледо.
След него се появи Стийв Грейс, понесъл куфар, и накрая Карл, нощният портиер, с още два куфара и два калъфа за инструменти от черна кожа. Стийв се приближи до бюрото и дрезгаво каза:
— Господин Леопарди си тръгва. Приготви му сметката, ако има такава.
Милър се облещи насреща му иззад мраморния плот.
— Стийв… струва ми се, че не е…
— Окей. И аз мислех, че няма.
Леопарди се усмихна много леко и противно и излезе през обкованата с мед люлееща се врата, която портиерът му държеше отворена. Отвън чакаха две нощни таксита. Едното се раздвижи и спря под козирката. Портиерът натовари багажа на Леопарди. Той седна вътре и се наведе напред, за да подаде глава от отворения прозорец. С надебелял глас бавно каза:
— Жал ми е за теб, ченгенце. Ама мнооого ми е жал.
Стийв Грейс отстъпи назад и го изгледа безизразно. Таксито стигна до края на улицата, зави зад ъгъла и изчезна. Стийв се извърна, извади от джоба си монета от двайсет и пет цента и я подхвърли във въздуха. Улови я и я шляпна в дланта на нощния портиер.
— От Краля — рече. — Пази я, за да я показваш на внуците си.
После се върна в хотела, влезе в асансьора, без да поглежда към Милър, качи се пак до осмия етаж и влезе в стаята на Леопарди. Заключи отвътре, отмести леглото от стената и мина отзад. Вдигна 32-калибровия пистолет от килима, пъхна го в джоба си и заоглежда стаята за празната гилза. Зърна я до кошчето за боклук, наведе се да я вземе и остана така, вторачен в кошчето. Устата му се напрегна. Разсеяно пъхна гилзата в джоба си, а после бръкна в кошчето и извади къс хартия, върху който бяха залепени изрязани от списание букви. Сетне избута обратно до стената леглото, взе кошчето и изсипа съдържанието му отгоре.
От купчината изпокъсани вестници и кибритени клечки отдели няколко парченца със залепени букви. Занесе ги до бюрото и седна на стола. След няколко минути вече беше съединил частите като детски пъзел и прочете текста, скалъпен от изрязани от списания думи и букви, залепени върху листа.
ДЕСЕТ БОНА ДО ЧЕТВЪРТЪК ВЕЧЕР, ЛЕОПАРДИ. ДЕН СЛЕД ПРЕМИЕРАТА ТИ В КЛУБ „ШАЛОТ“. ИНАЧЕ КРАЙ. ОТ БРАТ Й
— Хм — промърмори Стийв Грейс. Прибра накъсаните хартийки в един от хотелските пликове, пъхна го във вътрешния джоб и запали цигара. — Момчето има здрави нерви. Не му го отричам… и тромпета.