Гу гледаше в сянката. Нямаше пламък, нито експлозия. Дори да беше рязал задницата, предпазните механизми щяха да ги предотвратят. Но Хуан забелязваше множеството съобщения за грешки. Скоро щеше да пристигне боклукчийски камион.
Раменете на Гу се свиха и Хуан погледна по-отблизо. Всеки компонент имаше надпис: „Не съдържа полезни части.“
Старецът отстъпи от колата. Зад него Чумлиг и Уилямс, който тъкмо се бе появил, подкарваха учениците към шатрата. Децата бяха направо зашеметени. Никой досега не беше правил подобно нещо. Обикновено повечето бели се вършеха на софтуерно ниво, както беше предложил някой от тълпата.
Сиу Сиен прибра странната си машина — клатеше глава и мърмореше нещо. После откачи кабела и пристъпи към Робърт Гу.
— Протестирам срещу начина, по който ползвахте проекта ми! — На лицето й беше изписано странно изражение. — Въпреки че внесохте съществени подобрения. Аз никога нямаше да го включа в централното захранване!
Гу махна към останките на колата.
— Всичко е на принципа на матрьошката, нали, Ороско?
Хуан реши да не търси какво значи „матрьошка“.
— Това е боклук, професор Гу. На кой би му хрумнало да се занимава с подобно нещо?
Сиен се приближи към автомобила и погледна частите с еднаквия надпис. След това се обърна към Робърт.
— Вие сте по-зле и от мен, нали?
Ръката на Гу се сви в юмрук — за момент изглеждаше, сякаш щеше да я удари.
— Безполезна кучка. Никога не си била нещо повече от тъп инженер, а сега дори трябва да се обучаваш наново. — Обърна се и закрачи към Пала Авеню.
Сиен направи няколко крачки след него. Чумлиг настояваше всички да се прибират. Хуан пристъпи напред и хвана възрастната жена за ръката.
— Хайде да влезем вътре, доктор Сиен.
Тя се обърна, без да протестира, и тръгна към шатрата. Притискаше транспортния поднос до гърдите си. Хуан се обърна и погледна откачения старец, който се отдалечаваше в обратна посока.
Дори и без Гу остатъкът от деня премина доста вълнуващо. Училищната управа обяви временно затваряне, но позволи на децата да се обадят вкъщи и повечето се възползваха от тази възможност, но с други цели. Хуан беше достатъчно близко и успя да осигури добри снимки на „голямото автомобилно разрушаване“. Майка му изобщо не беше доволна. Недоволството й нарасна, щом разбра, че „лудият“ посещава три от предметите на Хуан.
И така училището се прочу и в Сан Диего, и другаде, в състезание с милиарди други странности на планетата. Някои ученици избягаха от часовете и минаха да видят какво става. Хуан видя едно дебеличко момиче да говори с Чумлиг. Беше Мири Гу.
Към три следобед оживлението беше стихнало. Залагането за наказанието на Робърт, което бяха организирали близнаците Раднър, бе откупено от някакви типове от Лос Анджелис. За щастие на близнаците. Проблемът с внезапната слава, че винаги изниква нещо ново, което да привлече вниманието на всички.
Като цяло, това беше един див, но малко тъжен ден.
Хуан почти бе стигнал до дома си, когато получи телефонно обаждане.
Телефонен разговор? Сигурно беше дядо му.
— Да? — отвърна той, без да мисли.
Появи се изглед от изкуствена камера. Виждаше малка спалня, отрупана с истински книги. Едно разкривено лице зае по-голяма част от екрана. Беше Робърт Гу, обаждаше се от информационния си лист.
— Здравей, хлапе.
— Здравейте, професоре. — На живо Гу беше застрашителен, но сега изглеждаше дребен и смачкан.
— Виж, хлапе… — Картината внезапно се изкриви. Явно Робърт си играеше с листа. След малко лицето му отново се показа. — За това, което каза миналата седмица! Мисля, че мога да ти помогна за писането.
„Да!“
— Жестоко, професоре!
Робърт го погледна неразбиращо.
— Искам да кажа, че ще е много готино. И ще се радвам да ви покажа как се носи. Вече обмисляше как да обясни това на майка си.
— Добре. — Гу сви рамене. — Предполагам, че ще е интересно. Ще се видим на училище, ако ме пуснат да се върна.
9.
Парче морков
Спасяването на света със сигурност не беше лесна работа.
Алфред разглеждаше последния доклад на Гюнберк Браун: „Секретно разследване на дейността на лабораториите в Сан Диего.“ Нещата бяха достатъчно трудни, преди Браун да разбере за ТДМВ проекта, но след срещата в Барселона на Алфред му бе почти невъзможно да поддържа двойната игра. Не бе предполагал, че Браун ще се заинтересува толкова от лабораториите. Наложило се бе да преустанови всички дейности, което щеше да доведе до сериозно изоставане с графика.