Заекът кимна, все едно това се разбира от само себе си.
— Но имам едно предложение — продължи Алфред доверително. — Може би ще е добре, ако нагласим нещата така, че Алис Гу да е на смяна в нощта, когато проникнем. С малко подготовка ще успеем да обърнем присъствието й в наша полза.
— Сериозно? — Заекът буквално изгаряше от любопитство. — И как?
— Ще ти изпратя подробностите след няколко дни. — Всъщност имаше много подробности, но не и за ушите на Заека. Алфред вече раздаваше задачи на екипите си. За колко ли време щяха да разработят вирус за специалната слабост на Алис? И как точно щяха да я заразят? Може би индиректната инфекция не беше добра идея?
И каква история трябваше да измисли за пред този проклет заек?
— Разбира се — продължи Ваз, — има някои аспекти, които ще запазя за себе си.
— Разбира се. Планове, които ще разтърсят света, а? Няма страшно, аз все още съм вашият бушон. Ще поддържаме връзка. А междувременно… — Внезапно той вече носеше сива униформа, отрупана с медали. Ръката му се изпъна в хитлеристки поздрав. — Да живее Индоевропейският алианс!
След това заешкият образ изчезна като евтин ефект, какъвто всъщност си беше.
Алфред седя неподвижно почти две минути, без да обръща внимание на алармите, които огласяха офиса, нито на данните, които аналитиците му вече бяха подготвили. Трябваше да промени приоритетите си. Сега, когато знаеше за Алис, имаше достатъчно време, за да обърне нейното присъствие в предимство. Беше малко тъжно, че трябва да нарани тази жена, която всъщност се бореше на неговата страна и която бе направила повече от всеки друг, за да направи света по-безопасен.
Въздъхна и се върна към належащите задачи. Освен Алис имаше още един приоритет: да научи колкото се може повече за Заека и как да го унищожи.
Алфред Ваз нямаше точна длъжност в Разузнавателната агенция, но властта му беше огромна. В противен случай нямаше да успее да маскира изследователската си програма. Но сега… посещението на Заека щеше да е най-голямата разузнавателна издънка — но само ако някой научеше за нея! Алфред употреби цялата си власт и влияние, за да запази тайната в рамките на екипите си. Ако директорът на агенцията научеше, плановете му щяха да се провалят. За съжаление правителството щеше да окачестви усилията му да спаси света като предателство.
Всичко това превръщаше разследването на Заека в деликатен въпрос. По някакъв начин този враг беше преодолял най-сериозните мерки за сигурност. Дори беше получил достъп до високорезолюционния локализатор, доказателство за което бе перфектно позиционираният му образ. Най-логичното обяснение бе, че е успял да разруши хардуерната система за сигурност — а ако беше вярно, това бе ужасяващо.
Едва ли Армагедон щеше да бъде обявен от един глупав заек. Но изминаха повече от осемдесет часа, преди специалистите да разгадаят мистерията. Обяснението беше едновременно успокояващо, но и доста смущаващо. Заекът беше успял — с невероятна прозорливост — да се възползва от комбинация от бъг софтуер и глупави настройки в регистъра. Извод: Заекът беше много по-опасен, отколкото предполагаше Алфред, но не беше „следващото най-лошо нещо“.
Ваз се притесняваше за какво ли не, но в крайна сметка най-дразнещият аспект от инцидента се оказа парчето морков, което Заекът бе оставил на бюрото му. При всички ресурси и експерти на Агенцията бяха необходими цели три дни, за да открият как да изтрият този образ от офисната система.
10.
Чудесна тема за дисертация
Въпреки че това дразнеше Алис, Мири гледаше да не се набива на очи вкъщи. Но пък и Алис, и Боб не искаха тя да общува повече с Робърт. Смятаха, че при удобен случай той ще я депримира пак.
Добре. Тя остави Робърт да ползва дневната, когато иска, и гледаше да се държи настрана. Но също така го наблюдаваше при всеки удобен случай.
Хелоуин приближаваше и тя трябваше да подготвя нещата с приятелките си, но сега всичко това й се струваше глупаво.
Затова Мири се въртеше около по-далечните си приятели, като Джин от Хайнан — родителите му бяха психиатри. Джин не говореше добре английски, но нейният мандарин беше още по-зле. Всъщност езикът не беше проблем. Двамата се срещаха на неговия или нейния плаж — в зависимост от това в коя част на света времето е по-хубаво — и си говореха на примитивен английски, а въздухът около тях се изпълваше с предполагаеми преводи и картинки. Малката им клика имаше голям принос по различните форуми. Това беше едно от най-обществено отговорните хобита на Мири.