Бавно то се превръща във високо половин метър кълбо, покрито с блестящи в сребърно власинки. След това от него нагоре се изстрелва едно двуметрово стъбло.
След двадесет години то внезапно разцъфтява. Един цвят, така величествен, че с него то завършва и живота си.
Човек не може да не изпита възхищение пред решителното му търпение.
14.
Макмълин ме взема призори. По средата на съня отварям очи и в лепкавата светлина той сякаш кръжи над мен като някой дух.
Опитвам се да се събудя. Опитвам се да разбера какво иска. И дали е част от съня, който все още не ме е напуснал.
— Какво има? — измърморвам. Думите идват и си отиват на талази в черепа ми като жилаво, стържещо ехо.
За първи път той изглежда несигурен. Потрива свития си юмрук в дланта на лявата си ръка.
— Бьорн — проронва. Сякаш е нещо, което би искал да не му се налага да ми казва.
Сядам в леглото. Опитвам да се отърся от съня. Стаята се разширява във всички посоки. Виждам двама Макмълиновци. Главата ми пада обратно на възглавницата.
— Позвъниха — казва той.
Стисвам силно очи и след това ги облещвам, стисвам и облещвам. Едва ли изглеждам напълно нормален. Но се опитвам единствено да дойда на себе си.
— Кой е звъннал? — питам.
— Става въпрос за Грете.
— Мъртва…
— Не! Все още не. Но е питала за теб.
— Кога можем да тръгнем.
— Веднага.
15.
Частният реактивен самолет чака на летището в Тулуза. Бялата лимузина на Макмълин преминава през бариери и контролни постове. След двадесет минути сме във въздуха.
— Скоро ще стигнем края на пътя — казва той.
Седя в дълбоко кресло до голям овален прозорец с изглед право към небето. Непонятното взаимодействие между аеродинамиката и инженерното изкуство ни е издигнало на височина от 7000 фута. Под нас пейзажът напомня за килим от кръпки с размити нюанси и сенки.
В корпуса на самолета между мен и Макмълин е вградена плоскост, която трябва да служи за маса. В средата на тази масичка има купа с червени и зелени ябълки. Той задържа погледа ми.
— Сигурно не ти е съвсем лесно да проумееш? — казва.
— Не — отговарям многозначително, тъй като не съм сигурен дали има предвид всичко, което ми разказа, или за Грете. — Не е съвсем лесно.
Реактивните двигатели създават зад нас стена от равномерен шум. В далечината съзирам купчина облаци, напомняща на бяла боя, насред синьото небе.
Макмълин си обелва ябълка. С малкия нож за плодове той сваля червената кора в единствена дълга спирала. Разделя ябълката на четири и маха семките.
— Искаш ли? — пита, но аз поклащам глава.
— В края на краищата — подхваща той и пъха едно парче в устата си, — много неща в живота ни са изградени върху илюзии. Просто ние не го знаем. Или не искаме да признаем, че е така.
Отново прави така, че ми е трудно да отговоря конкретно. Не разбирам какво иска да каже.
— Всичко това, май е прекалено за мен… — промърморвам.
Той дъвче и кима.
— Не очаквам да ми вярваш — казва.
Първоначално не отговарям. След това признавам:
— Може би точно затова ти вярвам.
Той пъха още едно парче ябълка в устата си. Прави гримаса заради киселия плодов сок.
— Да вярваш, е избор — казва той. — Без значение дали става въпрос да вярваш какво ти разказва някой човек, или да вярваш на Словото.
— Не е лесно да знаеш на какво трябва да вярваш — отвръщам уклончиво.
— Несигурността и скептицизмът сами по себе си са ценност. Тъй като показват, че мислиш.
— Възможно е. Все още не знам какво да мисля за всичко, което ми разказа вчера.
— И това не очаквам от теб.
— Нещата, които ме молиш да приема, не са дреболии.
— Няма нужда да приемаш каквото и да било, Бьорн. Що се отнася до мен, можеш да отречеш всичко, което ти издадох. Само ми дай ковчежето — добавя с тих смях.
— Ти обезценяваш цялата Библия.
— Но какво всъщност е Библията? Сборник със стари разкази за духа на едно време. Заповеди, правила за праведен живот, етика. Записани предания, тълкувания и сънища, разкрасявани и променяни разкази, преминавали от уста на уста и накрая събрани между две корици и отпечатани с одобрение от духовенството. — Той схрупва последните парченца от ябълката и навлажнява устните си с език.
— А твоята версия? — питам. — Как свършва твоята версия на историята?