— Не е моя. Аз само я предавам.
— Знаеш какво искам да кажа.
— Не е много онова, което можем да твърдим със сигурност — казва той. — Не и след толкова много време. Достигналото до нас е оскъдно. Неясни фрагменти. Късчета информация.
— Така беше и за мен през последните седмици.
Макмълин се засмива леко и се размърдва в стола, сякаш не е седнал удобно.
— Знаете ли наистина какво е станало след разпятието?
— Знаем това-онова. Съвсем не достатъчно. Но все пак нещо.
— Като това, че Исус е тръгнал към Рен льо Шато?
— Знаем много за бягството. Чисто и просто, защото притежаваме ръкописи от двама от участниците в него. Те описват бягството от Светите земи към Рен льо Шато.
— Да?
— Когато Исус вече бил достатъчно силен след разпването, той избягал заедно с група от най-близките си ученици с кораб, който ги чакал. Първо тръгнали към Александрия в Египет. Оттам на север към Кипър, след това на запад към Родос, Крит, Малта и накрая отново на север към Вьо Пор, старо пристанище в Марсилия. Оттам те пътували известно време на югозапад и се установили в Рен льо Шато.
— Трудно е да повярва човек.
Макмълин стиска устни и се заглежда навън през прозореца на самолета. Двигателите жужат. След това разперва ръце със самоуверено изражение.
— Но ако трябва да се направи равносметка, по-достоверно ли звучи версията на Библията?
В продължение на няколко секунди обмислям именно този въпрос.
— Наистина си убеден, че е истина — казвам.
Той ме гледа. Дълго.
— До колко години е доживял? — питам.
— Това не знаем. Но заедно с жената, за която се оженил, Мария Магдалина, имал няколко деца.
— Исус се е женил? И е имал деца?
— Защо не?
— Просто звучи… не знам.
— Родили им се седем деца. Четирима сина и три дъщери.
Стюардеса, която е стояла в тясното помещение отзад и е приготвяла храна, се появява и ни сервира закуска в затоплени чинии. Усмихва ми се. Аз й се усмихвам в отговор. Макмълин оглежда храната и млясва доволно с устни. Разрязваме хлебчетата на две, сипваме портокалов сок в тесни чаши с кубчета лед, отваряме малките стъклени бурканчета с домашно приготвен мармалад.
Макмълин отхапва парченце от хлебчето и избърсва уста със салфетката с неговия монограм.
— Децата на Исус пазели в тайна своя произход. Не самият Исус, а неговите синове и внуци подготвили почвата за онова, което хиляда години по-късно щяло да се развие в рицарски ордени, движения на франкмасони и тайни общества. Малки заговорнически обединения, чиято главна задача е да запазят една тайна, която днес те дори не знаят каква е. — Той замислено поклаща глава. — Съществуват стотици такива. Секти. Клубове. Движения. Ложи. Всяка една от тях се докосва само до повърхността на истината. Написани са стотици книги. Съчинители са развивали псевдонаучни теории и митове. В интернет има отделни форуми и страници, посветени на размишления и догадки. Но никой от тях не вижда целостта. Никой не притежава правилното разбиране. Те са като мухата, която не знае, че пред нея има стъкло, в което се удря.
— Или земната пчела — добавям бързо, но това, разбира се, не говори нищо на Макмълин.
— Или земната пчела — повтаря той неразбиращо.
Вземам в ръка хладната чаша. Портокаловият сок е прясно изстискан и свеж.
— Какво се е случило накрая с наследниците на Исус? — питам. Смуча и премятам в устата си ледено кубче, което трака и скърца между зъбите ми.
— Това е въпрос без отговор.
— Защо не?
— Защото нищо „не се е случило накрая“ с тях. Те са живели своите животи. Родили са своите деца. И продължават да живеят между нас. Могъщ и горд род. Точно сред нас.
— Те самите знаят ли кои са?
— Единици знаят истината. По-малко от хиляда. А сега и ти.
— Наследниците му живеят все още! — казвам благоговейно и замислено.
— Ами, да. Разбира се. Но са изминали две хиляди години. Не бива да забравяш, че и този род се е разводнил. Все пак говорим за много поколения. Най-големият син на Исус станал първият Велик магистър. Той направил и запечатал златния кивот. Когато първият Велик магистър починал, отговорността за кивота поел неговият най-голям син. Така Кивотът на свещените тайни е предаван през вековете от баща на първороден наследник. Докато не изчезнал.
— А какво ще кажеш за всички слухове, че Исус е родоначалник на европейските кралски родове?