— Както толкова много други неща и това е преувеличение. Но не и без известна доза истина. След няколко столетия, наследниците на Исус сключили бракове с династията на Меровингите, която задържала кралската власт във френското кралство до седемстотин петдесет и първа година. Но почти никой, с изключение на няколко владетели и сменящите се велики магистри и техните най-приближени кръгове, не узнали за важната взаимовръзка. Тайната. Тоест знанието за бягството на Исус и за неговите наследници. А постепенно това също се превърнало в мит, нещо, на което дори посветените не били сигурни дали трябва да вярват.
Изяждам хлебчето си и изпивам сока. Започва да ми идва в повече.
— И какво — питам съучастнически, — съдържа кивотът?
— Мислим — колебае се, — мислим, че съдържа две неща.
Поставил е ръцете си на плоскостта, която ни служи за маса. Преглъща. Не иска да предаде тайната. Мълчанието в него е рефлекс на централната нервна система. Да издаде тайната на външен човек е нещо, което никога не е извършвал. Вътрешно се съпротивлява. Но разбира, че няма друг избор. Аз съм костелив орех.
Наблюдава ме умоляващо.
— За последен път, Бьорн… няма ли да ми предадеш кивота?
— Да, разбира се.
Отговорът го учудва.
— Да?
— След като ми разкажеш какво има в него.
Усещам как последните, упорити остатъци от съпротивителна сила се прекършват в него.
Той затваря очи.
— Упътване — казва. — Вероятно карта.
— Карта?
— Упътване, което води до гроба на Исус. Може би пещера, където е бил положен да почива. Земният му гроб. Но по-важното е…
Отваря очи, но не ме поглежда.
Мълча.
Гледа покрай мен.
— Евангелие от Исус. Разказът, който Исус сам написал за своя живот, своите дела, вяра и съмнения. И за годините след разпятието си.
Макмълин се извърта и поглежда през прозореца — към небето, пейзажа под нас, меката светлина, облаците.
С кратки, забързани вдишвания и издишвания той изпуска навън всички малки демони, които бушуват в момента в него.
Давам му времето, от което се нуждае.
Не след дълго той се обръща към мен. Очите му са празни.
— Това е — казва.
— Ръкопис — повтарям аз. — Ръкопис и карта.
— Така мислим.
За кратко седим и мълчим.
— Звучи като някаква еврейска конспирация.
— Доста си обзет от мисълта за конспирации.
— Ами ако ти предвождаш еврейска мрежа, която иска веднъж завинаги да покаже на света, че Исус не е Божи син?
— Всичко е възможно.
— Ако ръкописът доказва, че Исус не е умрял на кръста, както и че не е възкръсвал, това ще доведе до срив в религиозния свят.
— Съвсем правилно. Но аз не изповядвам юдаизма.
— От друга страна, ако си християнин, в твой интерес би било да унищожиш доказателството, според което християнството е изградено върху една лъжа.
— Отново точен анализ. Но аз нямам някаква скрита причина да твърдя, че светът го очаква нещо добро от узнаването на истината. Казвам го директно. За всички би било по-добре това да бъде запазено в тайна. Алтернативите са прекалено плашещи. Никой, абсолютно никой няма да бъде облагодетелстван да разбере истината. Нямаме право да разкъсваме историята. Нищо добро няма да излезе от това. Бихме погубили милиони животи. Бихме отнели вярата от цели нации. Не си струва. Нищо не струва толкова.
— Ръкопис, създаден от самия Исус… — изричам тихо. — Карта към земния му гроб…
— Така вярваме.
— Вярвате?
— Никога не можем да бъдем напълно сигурни. Не и преди да сме отворили кивота и да видим сами. Но независимо от това какво съдържа той, ние знаем, че първият Велик магистър — първородният син на Исус, го запечатал и го пазел, докато не го предал на своето собствено първо дете, следващ Велик магистър във веригата. Всеки от тях посвещавал живота си да пази кивота. Чак докато сме го изгубили в манастира „Верне“ през хиляда двеста и четвърта година. — След това добавя: — Да, и след това, разбира се, в твоите ръце. Осемстотин години по-късно.
— Кивотът никога ли не е бил отварян?
— Разбира се, че не.
— Тогава какво ще се случи с него сега?
— Аз лично ще го занеса в института „Шимър“.
— Не ме учудва. Може би Питър е един от хората, които го чакат?
— Питър? Разбира се! Дейвид, Ури, Моше… И няколко дузини от водещите изследователи в световен мащаб, наети от Общността за международни изследвания. Историци. Археолози. Теолози. Лингвисти. Филолози. Палеографи. Философи. Химици.