Електродите са от въглен, готови, извлечени от галванични елементи от типа 165У (ГОСТ 3316–81) или друг подобен тип с електроди от същия размер.
Устройството се захранва или от акумулаторна батерия с напрежение 24 V, или от мрежата с трансформатор с мощност 3050 W и напрежение 220/36 V. Водата за приготвянето на катийонидите трябва да е от кладенец, извор или артезиански кладенец. Може да се използва и дестилирана, която предварително се подкиселява с оцетна, млечна, лимонена или друга органична киселина. Водопроводната вода, особеноакоо е хлорирана, не е подходяща за получаване на катийониди.
Водата от всеки източник (освен дестилираната) се нуска през активен въглен и се вари 20–30 минути. След това се оставя да престои 8–10 часа и само след такава обработка се влива с помощта на гумена тръбичка в активатора.
Продължителността на електроактивирането на водата зависи от количеството микроелементи, съдържащи се в нея, и от напрежението на източника на захранване. При посочените данни активирането продължава около 30 минути. Концентрацията на pH в католита и анолита се определя с лакмусова хартийка по приложената в онаковката цветна скала. Йонизацията на електроактивираната вода (жива или мъртва) се осъществява я йонизатора по конструкцията на А. А. Кулски с последващо намагнитване в магнитните филтри, конструирани от Кулаков, или усъвършенствания йонизатор с въртящи се магнити, конструиран от Кулаков.
Към писмото беше приложен списък на хората, които са се излекували с катийониди, приготвени от електроактивирана вода.
Впечатляващо, нали?
Списъкът на бившите болни, страдащи от различни заболявания, включително и злокачествените тумори с различна локализация би могъл да бъде продължен до безкрайност. Наистина писмото завършва със следната фраза: „На раково болни с много метастази не се удаде да се продължи животът — заради несъвършенствата на апаратурата, технологията на приготвяне на катийонидите и методиката на приложението им в лечебната практика.“
Действително въпросът е „болен“: могат ли да помогнат катийонидите, това чудесно взаимодействие на живата с мъртвата вода, в лечението на рака?
Катийонидите в онкологията
Апарати за филтриране на водата, филтриране, което прави водата по-чиста, по-полезна и позволява да се изучат лечебните й свойства… Има учени, които отдавна са обърнали внимание на апаратите за приготвяне на жива и мъртва вода. Нещо повече, те са съвместили интереса си с онази област от медицината, който днес предизвиква най-много дискусии. Естествено, имам предвид онкологията.
Узнах за това, докато работех в архива на министерството на здравеопазването. Попадна ми вестник „Труд“ от 29 юни 1984 година. Беше поместена статия за 16-ата конференция на федерацията на еврипейските биологични дружества. Темата сама по себе си беше животрептяща: механизми на превръщане на нормалната клетка в ракова и методи за предотвратяване на този процес. Интервюто, което беше взел журналистът от няколко участници в конференцията, така ме заинтригува, че помолих служителите в архива да ми позволят да си ксерокопирам тази страница от вестника. Разрешиха ми и благодарение на това имам възможност да споделя тази информация с вас, скъпи читатели. Направо ще приведа извадки от това интервю.
Ще отбележа само, че на въпросите на кореспондента са отговаряли проф. Р. Уайнбърг от САЩ, проф. Д. Штехелин от Франция и проф. Я. Свобода от Чехия.
На онколозите отдавна е известно, че в здравия организъм рак никога не възниква. А за да бъде организмът здрав, той се нуждае от здрава храна и нормална, чиста околна среда. Нормалните клетки се превръщат в ракови само в огнища на травми, и то невинаги. Не приемайте вътрешно вещества, които могат да причинят травма на вътрешните органи. Пазете се от среда, която може да причини травми на живите тъкани. Пушенето е съзнателно въвеждане в белите дробове на никотин и други отрови. Никотинът е отрова, способна да разруши мембраните на клетките на белодробната тъкан. Различните токсини, попаднали в храната или в питейната вода, неизбежно предизвикват травми на вътрешните органи. А колкото повече са травмите, толкова е по-голяма вероятността от трансформиране на нормалните клетки в поразените области в ракови.
Нормалната клетка се превръща в ракова само в огнището на травмата при наличие на селективни фрагменти от чужди линейни едноверижни молекули ДНК, които съдържат в полимерната си верига онкоген.