Занемарените болести се лекуват трудно. Особено тези, които водят до разрушаване на тъканите. Разрушената тъкан или загиналият орган е почти невъзможно да се възстановят, макар че медицината се опитва да постигне това. При раковите заболявания положението се усложнява още повече от метастазите, които се появяват в други тъкани и органи. Това се случва, защото раковите клетки на повърхността на своите мембрани носят удвоен отрицателен заряд в сравнение със заряда на лимфоцитите, фагоцитите и другите нормални клетки, обкръжаващи тумора. Заради удвоения си отрицателен заряд раковите клетки се отблъскват една от друга с двойна сила и на големи разстояния. Те са слабо свързани една с друга, лесно се откъсват от тумора и по лимфните протоци и кръвоносните съдове мигрират по целия организъм. По-голямата част от тях загива, но някои, попаднали в капилярите, се заселват на новото място и дават потомство, като образуват нови огнища на злокачествения тумор. Ето защо борбата с рака на късен стадий е много трудна.
Не пропускайте своя шанс!
Спомняте ли си писмото, което приведох в началото на тази глава? Съвсем неочаквано, докато се ровех в архива, намерих неговия отговор. Той се съхраняваше в друга папка.
Дълбокоуважаеми Джахангир Хакимович, в отговор на въпроса ви по повод писмото на Д. Ф. Кулавов ви съобщавам следното. В нашия институт наистина в продължение на две години се провеждат изследвания на Медико-биологичните свойства на електроактивираната вода.
Първична информация за начина на електроактивиране на водата получихме от института СредаНИИгаз, където електроактивираната вода се използва за технически цели. Приоритетът на СредаНИИгаз в методиката и технологията на получаване на електроактивирана вода е виден от авторските свидетелства и съответните документи.
Към днешна дата в нашия институт са проведени няколко хиляди експеримента с животни с различна патология. Получените резултати могат да бъдат оцененикатоо твърде обнадеждаващи и перспективни. Материалите от експериментите и изследванията бяха оформени на съответния етап във вид на заявка за авторско свидетелство и изпратени в съответните инстанции. Твърдо сме убедени, че нито един ръководител на сериозно учреждение не би отхвърлил с лека ръка заявлението и придружаващите го факти.
С уважение, В. В. Вахидов
В приложението е запазена методиката за използване на апарата на Кротов.
Но какво излиза? Ние самите не искаме да приемем иновациите, а после се чудим, че японците са представили свое устройство за пречистване на водата и правят от това сензация…
Има една философска притча за използването на шанса. Заглавието й е „Роза“. Нека читателите ми простят лиричното отклонение, но то ми изглежда съвсем на място тук.
Едно малко момче, впрочем достатъчно самостоятелно, за да го пускат да се разхожда само, се шляело по шумната улица. Колите пронизително свирели със спирачки, хората се блъскали, сладоледът се топял, а тротоарът вдигал пара, нагрят от слънцето. Мисълта за нарка се мярнала неочаквано. Момчето се усмихнало, изхвърлило фунийката със сладолед в кошчето за боклук и хукнало натам. От свежия въздух сякаш му спрял дъхът. Панталоните на момчето се измокрили до глезените от сочната трева, влажна от изпаренията на задъхващата се от летния зной земя. Листата блестели, сякаш покрити с гланц. 3юмбюли, теменужки. И рози. Стотици рози. Розови и целомъдрени като девичи устни. Разбира се, на момчето и наум не му идвали подобни сравнения. Той бил още твърде малък за такива съблазни. Затова пък знаел, че розата е най-красивото цвете на света. Открил най-прекрасната роза и приседнал на оградката. Имало на какво да се любува. Изумруденозеленото стъбло било увенчано от грациозен ален цвят. Лек безпорядък сред венчелистчетата — като небрежна, но очарователна прическа на девойка. Листенцата били такива свежи, че капчиците роса по тях приличали на диаманти. Момчето внимателно докоснало с пръст алената главица на цветето. Розата капризно навела листа. Момчето трепнало. Цветето се отдръпнало леко. — Не ме пипай. — Казахте ли нещо? — момчето затаило дъх от изумление.
Розата повдигнала рамене. Поне може да се твърди, че ако розата имаше рамене, щеше да направи именно това. — Не желая да ме пипаш. — Защо?
— Виждаш ли — явно на розата й се говорело, макар че не можела да реши дали да се довери на един непознат или не, — ако всички, които искат да ме пипнат, го правят, листенцата ми няма да издържат, ще опадат. А аз искам да си ги запазя. — И за какво?