Минералните води
Видове минерална вода
Водата се подразделя според минерализацията си на:
• слабоминерализирана — 1–5 г/л;
• нискоминерализирана — 5–10 г/л;
• средноминерализирана — 10–15 г/л;
• Високоминерализирана — 15–35 г/л;
• солена — 35–150 г/л;
• силно солена — над 150 г/л.
За вътрешна употреба, тоест за пиене, се препоръчва само водата със слаба и ниска минерализация. Колкото по-малко са солите, толкова по-добре за организма. Сутринта вашите стави няма да хрущят, ако пиете минерална вода със съдържание на минерални вещества около 1–2 г/л. Ние консумираме до 15 г сол дневно, а нашият организъм се нуждае само от 5 г. И това е само с храната, а ако в добавка пием и силноминерализирана вода, нанасяме голяма вреда на организма си. Най-напред ще се обади двигателният апарат с болки и хрущене на ставите, а след това ще заболеят бъбреците.
Нека вземем за пример известния на всички „Нарзан“. Изворът е бил открит още през 1798 година. Минерализацията на водата е 2 г/л. И днес тази вода се продава както и преди, но дали истинският „Нарзан“ е достатъчен за всички?
В много райони днес се правят немалко фалшификации, затова е най-добре да се купува вода от извор в същия регион. По-лесно е и да се влезе в контакт с производителя, ако той е местен. Освен това самият производител на своя територия ревностно си пази пазара и е нетърпим към печалбарите, които се опитват да пробутват фалшификати.
Каква вода се пие във вашия град?
Забавна анкета е направена от социолози по интернет. Близанкетата има за цел да изясни каква вода обичат да пият хората в различните градове. Въпросът звучи така: „Каква минерална вода пие населението във вашия град?“
Изясни се, че в Самара почитат собствения си „Родник“, в Толиати, макар да има „Толиатинска“, хората предпочитат „Волжанка“ от Уляновск въпреки че и нея не я пият много — не е вкусна.
Жителите на Екатеринобург единодушно поддържат собствената „Обуховска“. Новосибир-ците пият „Карачинска“, с лебед на етикета, докато местната вода, производство на завода ВИНАП, не хвалят особено.
Ростовчани ценят „АКСУ“, защото е евтина, а като качество — „Меркурий“ и „Новотерска“, които се докарват отдалеч. Дори за жителите на Северен Кавказ не достига истинската „Нарзан“. Владивостокци си хвалят „Славда“.
Жителите на Санкт Петербург имат по-разнообразни вкусове — „Росинка“, „Екатеринографска“, местната „Полюстрово“ — предпочитанията са почти по равно.
Изводът е един: кунувайте местни минерални води с колкото е възможно по-ниска минерализация — в границите до 2–3 г/л и по-малко.
Макар често да се твърди, че постоянното пиене на минерална вода е вредно, че то зле се отразява на бъбреците, имайте предвид, че това не се отнася за водите с ниска минерализация. Само много наситената със соли вода не бива да се пие постоянно без лекарски контрол. За такава се смята водата с 5 г/л и повече.
Слабоминерализираната вода може да се пие постоянно и без ограничения за възрастни и деца, при това без страх за здравето и с увереност, че водата ще донесе само полза. Лекарите диетолози смятат, че такава вода трябва да се пие в количество 1,5–2 л дневно.
Нека напомня, че истинската жива и мъртва вода е създадена от самата природа. Ако водата е природна, слабоминерализирана, а не пречистена водопроводна и силно осолена — всичко е наред.
Излиза, че няма нищо по-лесно — пийнеш си водичка и ще си здрав. Но не е толкова просто.
Имам един познат, който изучаваше тибетската книга на мъртвите, обиколил е Индия, въобще е походил по света. И ето какво ми разказа за живата и мъртвата вода.
Стигнах до заключението, че народните приказки и легенди в повечето случаи имат реална историческа основа. Нека си припомним например приказката за вълшебната покривка, коато сама отрупва масата с храна. При една от екснедициите ми на юг в Индия сам видях как Сай-Баба (смятат го за жив светец) „материализира“ пепел и ориз. Помощниците на Сай-Баба смятат, че човешките тъкани, трансплантирани в жив организъм, са способни да се подложат на дематериализация, тоест да се превръщат в божествена енергия на съзнанието. Или друг пример: известната на всички легенда за живата и мъртвата вода. Успях да открия сведения, че в едно трудно достъпно място в Хималаите има езеро с мъртва вода. От нея пият йогите, за да се избавят от негативната вътрешна енергия, преди да потънат в самадхи (сродно на състоянието нирвана). Редом с езерото е разположена пещера, от която изтича ручейче с жива вода. Йогите я използват, за да изведат човек от самадхи, да му вдъхнат отново живот.