А защо не?
Впрочем йогите придават огромно значение на водата. Те смятат, че повечето болести са свързани с нейния недостиг. При недостиг на вода е невъзможно своевременно да се изведат от организма крайните продукти от обмяната на веществата. Йогите пият по 8–10 чаши вода, но не наведнъж, а равномерно, в продължение на целия ден на малки глътки (ако времето е студено, намаляват количеството с 2–3 чаши). Излишната вода организмът ще изхвърли сам.
Йогите пият само непреварена вода, преварената смятат за лишена от прана, затова живеят обикновено в планините, където в изобилие има чиста вода.
Обикновената вода от чешмата е недостатъчно пречистена от промишлените замърсявания. В добавка тя е хлорирана. От нея бързо се отделят хлорен диоксид и други хлорни съединения, които окисляват в организма и това, което не бива да се окислява. Освен това хлорът убива полезните бактерии, синтезиращи необходимите ни витамини.
Неорганичните съединения не могат да се усвоят от телесните тъкани, те се отлагат по кръвоносните съдове (това става и с любимата ни готварска сол).
Желателно е да се пие дестилирана вода, с нея да се готви и храната. Не бива да се употребява минерална вода с голямо количество минерални съединения. Ако няма възможност да се пие дестилирана вода, водата трябва да се пречиства с филтри.
Пол Брег пише: „Не трябва да се удивляваме, че хората страдат от високо кръвно налягане, бъбречни болести, тъй като началото на всички вътрешни убийства е удебеляването на артериите, вените и другите кръвоносни съдове. В моята дълга практика като специалист по храненето и условията за живот съм давал съвети на велики киноартисти. Забелязал съм, че когато тези хора са употребявали чисти течности, техните лица и фигури са се запазвали младежки много по-дълго, отколкото при хората, които пият обикновена вода.“
Чистата вода запазва съдовете в добро състояние и предотвратява обезводняването на организма. Ето защо живата и мъртвата вода може да се използват за лечение на болести, свързани със съдови заболявания.
Много прости съвети могат да помогнат на хората да вземат нови решения и да се лекуват. И не е важно какво ги е подтикнало към това.
Ако имате възможност да използвате апарат за приготвянето на лечебна вода и ако това би дава шанс да се излекувате, защо пък не? При това съм наясно, че на някои хора подобна самодейност може и да не се понрави, но фактите са упорито нещо. И вие самите успяхте да се убедите в това при четенето на тази книга.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Това е всичко. Излиза, че обществото само се подготвя да започне победоносната си борба с много неизлечими заболявания.
За изминалите десетилетия условията на живот на нашата планета не са се променили кой знае колко и борбата все още продължава. Борбата за живот. За здраве.
Когато започнах да събирам материали за живата и мъртвата вода, се стремях да събера колкото се може повече информация — жива (простете за каламбура), истинска. А как могат да се намерят такива материали? Разбира се, чрез общуването с други хора.
Намерих лечител и учен, а също и хора с опит в използването на жива и мъртва вода. И всички те споделиха с мен ценна информация (за което много им благодаря). Но това не беше достатъчно. И тогава се отправих в библиотеките, архивите, активно се възползвах от възможностите на интернет. В крайна сметка се получи това, с което вече се запознахте. Аз съм доволен от резултата. Книгата стана хубава, в нея има всичко: митове и предания, житейски истории и сюжети, научни теории и сухи писма на академици, които спорят по „вечните въпроси“…
И сега се чувствам като истински Иван Царевич, който преминал през огън и вода, преодолял всички възможни препятствия, срещнал чудесни помощници, оказали му неоценими услуги в търсенията му. Да! Намерих живата и мъртвата вода. И навярно преживявам това, което и приказният герой: вълнение, радост и заедно с това известна тревога. Тревога заради въпроса, на който няма отговор: „А после какво?“